Днес се открива експозицията "Време за изложба" във Варна в галерия "Актив Арт".
Експозицията включва два майсторски акварела на арх. Марин Маринов – “Лято в Рила” и “Зима в Родопите”. Творбите притежават достойството на класическия рисунък на старите майстори. Това е обяснимо, предвид факта, че Марин Маринов е бил ученик на Константин Щъркелов. Техника на акварела е представена по един забележителен начин и от Василена Никофорова. Тя нанася акварела върху платно в малки формати. Сюжетите й са цветни градини, птици и ангели, които сякаш създават естетическа алтернатива на реалността, защото са поднесени през изчистения детаил на хиперреализма. Авторката е финалист на международния арт конкурс Richeson Small Works в САЩ, и е носител на Сребърен медал на международния арт конкурс в X-Power Gallery. Член на израелската асоциация на илюстраторите.
В стила на хиперреализма работи и Володя Кенарев, който се включва в експозицията с четири натюрморта – миниатюри . Едно от платната, което е кеширано върху дърво изобразява ябълка, започнала да загнива, прободена с изгорели клечки кибрит. Върху дървеният плот е кацнала муха, толкова реална, че предизвиква естествената реакция на зрителя да замахне с ръка, за да я прогони. Картини, които създават истински зрителна илюзия. Авторът е член кореспондент на Съюза на обединените австрийски художници; включен е в изданието на Биографичния център на Кембридж “2000 интелектуалци на XXI век”. В контраст на успокоения хиперреализъм е наивизмът на Ганчо Карабаджаков. Платната му носят колорита на иконопистта : червено, жълто, синьо, зелено – активни и наситени цветове, поради което изкустоведите определят работите му като „неоиконопис” (Кирил Кръстев) . Сюжети му са илюстрации на сцени от живота на българина с неговото семейство, дом, грехове, а образите – типично национални. Женските персонажи са носители на типичната представа за хубост – заоблена фигура и лице. Самият художник дефинира изкуството си като фигуративно-реалистично в духа на изконните български традиции. От асоциациите с аристократичния английския наивизъм тази художествена плоскост в експозицията се удържа и от картините на варненския автор Георги Йорданов. Той представя две платна на семейни портрети. Съпруг и съпруга в прегръдка. От облеклото, прическите и интериора се внушава семейната идилия на буржоата; или съпруга, облегната на фраг, в който отсъства мъжкото тяло. Картини, които отвеждат в епохата на кафенетата, дендитата и пазажите. Авторът е носител на наградата Сребърно Възраждане за живопис 2008г. и на наградата за живопис за участие в общобългарската конкурсна изложба на Алианц България 2008 – зона Варна. Никола Манев е другото емблемитично име на модерната българска живопис. След като завършва Художествената гимназия и учи при проф. Васил Стоилов, той е приет в Националната художествена академия в Париж, в класа на Морис Брианшон. Завършва я и получава първа награда от големия конкурс Шаневар. След дълъг престой в Градчето на изкуствата в Париж, той предприема редица пътувания, за да търси градове и природни явления, носещи история – Венеция, Ню Йорк, Сиена. Като резултат от тези духовни търсения сега можем да видим неговите “Парижки комини”, “Сиена”, “Венеция”І и “Венеция”ІІ като три от творбите са рисувани върху корков лист – спефична техника на автора. До крайното деконструиране на формата се стига в абстракционизма на Никой Бузов. Темата за изтичащото време и преходността занимава автора, който споделя : „Опитвам се да уловя ефимерността на мига в голямата стихия на времето преди едно състояние да замени друго – казва Николай Бузов. – Така създавам пространство в тези иначе кавалетни творби, предлагам на зрителя възможността да броди и изследва, да открива едно друго…” Графиката в експозията е представена от Теодор Лихо, който обобщава : “Категорията ВРЕМЕ: преминава неизбежно от динамиката на ежедневните разговори, през разписанието на влака и дългата експонация на снимане, «зарежда» част от заглавието на тази изложба, намигa към основен философски въпрос…”
В европейската култура изобщо, в понятията, в които мисли европееца Времето е един от най-големите капитали и най-големите дефицити . Затова заглавието е замислено като провокация към всеки ценител на изящното да отдели своето лично време за изложбата, за общуване с изкуството, с красивото, и непреходното. Вярваме, че всеки би разбрал това време не като изгубено, а тъкмо напротив – като инвестиция в знания, емоции и преживявания.
Жипопис на : арх. Марин Маринов, Василена Никифорова, Володя Кенарев, Ганчо Карабаджаков, Жоро Йорданов, Никола Манев, Николай Бузов, Теодор Лихо
3 юни – 30 юни 2010 г.
откриване 3 юни /четвъртък/ 2010 г., Варна, ул. “Дунав” 5