Унгарският писател Имре Оравец идва в София за премиерата на поетичната си книга – „Подходящият ден“ (Ерго, С., 2016). Събитието ще се проведе на 16 декември, петък, от 19.00ч. на Официална сцена НДК, ет. 3. С участието на автора и неговия преводач Мартин Христов. Представя Силвия Чолева. Съвместно с Унгарския културен институт.
* * *
„…в крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен живот. В отминали връзки, любови, късания, бракове, разочарования, надежди. И след седмици и месеци на безпомощност и скованост потеглих на душевни потери, подложих на разпит миналото, потърсих отговор на валидните защо и как на настоящето. Защото проумях, че стоварилото се на плещите ми, което би могло да се стовари на плещите на всеки от нас, не беше и никога не е случайно, някъде има обяснение за него, ако изобщо съществува приемливо за човешкия разум обяснение за нещата, с които сме неспособни да се примирим.
Тази нова целеустременост ми вдъхна сили и самоувереност. Създаде и известна дистанция между мен и предмета. Бях намерил 
такава гледна точка, от която се виждаше повече и по-добре. И дори само за миг или два, но бях успял да се абстрахирам от себе си, да се съзерцавам отвън, което според Рилке е смъртта на поета, и навярно е точно така, ако състоянието продължи дълго време“. Имре Оравец
* * *
Имре Оравец е роден през 1943 г. в селцето Сайла, Североизточна Унгария. Завършва унгарска и немска филология в Дебреценския университет. Първите му стихотворения са публикувани в списание „Алфьолд“ (1962), а първата му самостоятелна стихосбирка „Кора“ излиза в издателство „Магветьо“ десет години по-късно, през 1972 г. Работил е като общ работник, учител, секретар, преводач. Пребивава неколкократно в Канада и САЩ, където в началото на ХХ век се заселват прадедите му. Превежда от английски и немски. Автор e на поетичните книги „Промени в растителната покривка на една територия“ (1979), „Книга за индианците хопи“ (1983), „Септември 1972” (1988, бълг. изд. 2012), „Рибарят“ (1988), „Подходящият ден“ (2002), “Умиращо дърво“ (2015), романите „Ондроковувал“ (2007), „Калифорнийски пъдпъдък“ (2012) и др., пише за деца. Удостояван e с престижни литературни награди.
Из книгата „Подходящият ден“
Петдесет и петата зима
Човек става от леглото, облича се,
донася дърва,
стъква огън,
и протягайки ръце над печката, се топли,
от време на време поглежда през прозореца, към пустошта,
сякаш чака от там някого или нещо,
после неотложно пристъпва към изпълнение на дневните си задачи,
не подтиква,
но и не бави смъртта.
Зимна вечер
Седем часът, чета Фокнър,
приседнал до печката, вслушан в пукането на огъня,
и току поглеждам часовника.
В осем ще срещна моята любима на гарата в Широк.
Колко успокояващ така е ходът на времето.