Дни преди откриването на изложбата на Заза Акхметели в София – "Шепот на листа", го представяме на читателите на Kafene.bg. Заповядайте на откриването: На 6 октомври от 18:00 ч. в галерия "Средец"!
Как дойде идеята за рисуване върху листа от дървета и колко време бе нужно да се усъвършенства технологията?
Помня как в детството ми мама ми показваше листата на високите дървете и ме поощряваше да рисувам. Тогава някакси не съм обръщал внимание. През 2004 година на зазоряване пресичах границата между Франция и Испания и бях слезнал от колата да си отдъхна малко до едно дърво. Листата му бяха влажни от утринната роса. Бях удивен от играта на цветовете, формите, пречупванията на светлината и…изпълнен със смирение и преклонение пред „таланта“ на природата да твори. Така ми хрумна идеята да се опитам да следвам природата и да рисувам върху нейните платна. Вдъхновението ме бе осенило и започнах да събирам листо от различни растения и дървета и започнах да експериментирам с различни химикали, импрегнанти и грундове, за да намеря идеалното съчетание, за да се запази фактурата на листата, осигури дълговечност, издръжливост на смяна в температурата и т.н. След близо четирри години опити, най-сетне постигнах това, което исках. Подготовката на едно листо изисква много грижливо обработването от три до шест месеца, а понякога и повече в зависимост от сезона, когато се събира, фактурата, техниката на хербаризиране и други обстоятелства и характеристики. Обработва се по различен начин взависимост от това дали ще се рисува с акварел, масло или други бои. Но накрая листото става трайна и вечна основа за рисуване, като носи и очарованието на нашепването на майката-природа.
Къде се крие вдъхновението за теб?
Отново в природата, в света около нас, в създаденото от човека, в създанията на природата – растенията, мира на животните, в нещата, кото ние често не забелязваме забързани и унесени в грижите си по оцеляването. Когато рисувам – въображението ми не се ограничава. Сякаш всяка фигура търси листото, което е за нея, а понякога е обратно – листата подсказват: Хайде, открий това, което ще ме направи още по-красиво! Не се бой! Когато налагам краските, аз виждам и чувствам много и се опитвам да пресъздам това. Ето така започнах да рисувам на листа. Всяко листо и до ден днешен подсказва какво е най-добре да се нарисува върху него: пейзаж или портрет, абстракт или авангард. Понякога ми се иска да предам своите чувства, разбирания, любов, емоции, даже като предсказано бъдеще – ето тогава започва пък търсенето на листото, което ще е най-подходящо за появилата се идея. Разбира се, предизвикателството да срещна картината с листото ли по-скоро да уловя какво нашепва едно листо, каква картина ще покани да заживее в неговата специфична форма – това е вълнуващ процес на сетивата – аз откривам себе си, така общувам със света около мен. Обичам да пътешествам, да се срещам с нови култури, нови хора и ваяния на природата, които да презареждат преклонението ми към нея.
Какво казват тези картини и какво ще открият в тях българските любители на изкуството?
Трябва да призная, че в началото мен ме вълнуваше повече изобретателството – да разработя една нова техника на изразяване. Когато продавам картините си аз обичам да общувам с хората, които ги купувам. Радвам се да се докосна до техния свят и както и на момента, в който те решават да поканят в своя свят част от моя, да споделят част от моето усещане за красота, да отнесат със себе си частица красота, емоция и усещане за необичайност. Често отново идват да купят нова картина и тогава са ми споделяли, че усещат моята енергия в своя дом – това е голяма награда за мен. А за твореца във всеки от нас, за децата – надявам се да открият в тях желанието и любопитството да дръзват да опитват, да дръзват да търсят, да се усмихват и да бъдат себе си и да живеят в света
на красивото.
Кое е сложното – самата техника или откриването на идеи и теми?
Техниката, веднъж разработена изисква преди всичко търпение и дисциплина. Разбира се, в началото за мен това беше много вълнуващ процес – търсенето, опитите, провалите и успеха да създадеш нещо, което никой преди теб не е правил. Отговорността да се гарантира качество и трайност – аз създавам моите картини само с най-качествени материали, бои, защото искам хората да не се разочароват, че цветовете са променени след време или че листото се разпада пред очите ти само след няколко месеца. Искам това, което картината е предложила на някого – да продължи да го излъчва и дълго време след като нас няма да ни има вече. А идеите и темите, знаете процеса на търсене никога не е лек – затова са безсънните нощи, цигарения дим, но какво друго може да бъде толкова удовлетворяващо и да ни възвисява, да ни кара да се чувстваме част от човешкия дух, колкото резултата.
В някои от творбите Ви има тънко чувство за хумор – това е намигане към обществото или начин на изразяване за един художник?
Радвам се, че така виждате нещата. Животът може да бъде много сериозен понякога, но толкова повече помага, ако запазим способността си да гледаме с усмивка на нещата около нас и най-вече на себе си – кога с лека насмешка, вероятно по-често с повече самоирония. Така вероятно ще помогнем на нашата човешка природа да бъде по-често и повече в мир със световете на другите и голямата природа, Земята, която ни е приютила.
Какво си пожелавате на себе си и какво – на читателите на kafene.bg?
Нека да търсим възможностите да се удивляваме и да се събуждаме по-добри всеки ден.