Жорета Николова и Светла Янчева са от постоянно търсещите, неуморни, алтернативно мислещи хора на театъра у нас. Боли ги от състоянието на театъра днес, от безпътицата на младите и талантливи актьори, от липсата на перспективи. Създават своя продуцентска къща "Ас-Арт" през 2007-ма. Експериментират. Отдават цялата си страст. За театъра днес и за свободата говорим в това интервю, взето специално за Kafene.bg в един доста снежен ден на 2012-та.
От къде намирате сила да продължавате?
Жорета: Намираме сила, защото има големи липси. Така или иначе вече сме извървели един доста дълъг път, по някакъв начин сме се утвърдили, така да се каже. Но работата в театъра е много едностранчива като търсене, тъй като вече страшно много зависят нещата от пазара, т.е. финансирането на театъра става спрямо продадените билети. И всъщност основният фактор, който определя репертоар, кой да играе и кой да не играе е търсенето на публиката. Това е едно постоянно съобразяване с вкусовете. Но това не е единственото, което се търси и от което хората имат нужда. Публиката не е безлична маса. Има всякакви хора, има и такива, на които предлагащото се в момента не ги удовлетворява. Същото се отнася и за нас като работещи, намиращи се от другата страна.
Това тичане след зрителите, след задължителната субсидия, която трябва да се вземе колкото се може повече, акумулира липса на друго търсене, на смисъл в работата ни. Тя започва да се превръща все повече в занаят, в това да практикуваш уменията си колкото се може по-добре и толкоз. Тази работа, и всяка работа в сферата на изкуството не може да се сведе до физическа работа. Това е преди всичко търсене на духовна посока, на идеи, на воля. Тя е свързана с вътрешния живот на човека, който е според мен много по-важен и който е в тотален нокдаун. Хората, които се занимават с това, са сложени на колене.
Поради тази причина ние тръгнахме да търсим някакъв наш път. И поне в някакъв период на годината да можем да работим нещо, което действително ни занимава. А не да изпълняваме своя дълг като актриси, като професионалисти, като щатни към театъра.
А не е ли дългът на изкуството, в частност – на театъра, да води отпред, а не да върви след своята публика? Жорета: Разбира се.
Светла: Не можеш да се подчиняваш на зрителя. Ти трябва да осветяваш този път, а не да се съобразяваш с масовия вкус.
Жорета: И всъщност, това, което се наблюдава, е че има много добре пипнати представления, които са пусти, в които няма идея, няма кауза, няма смисъл дори. Все повече се превръща в един много добър професионален театър, който обаче е лишен от искра. И това е голям проблем. Това е също и в киното. Изпипват се филми, правят се все по-добре от професионална гледна точка, от техническа гледна точка, добре се завързва интрига, сюжет. Обаче това не стига.
Защо се стига до там? Само финансови ли са причините?
Светла: Не знам. Според мен това е политика. Направо държавна политика, геноцид. Поне аз така го чувствам.
Но това не е само у нас, или?
Жорета: Според мен не е.
Светла: Навсякъде е криза.
Жорета: Навсякъде хората търсят алтернативни пътища, за да следват духа си и идеите си.
Все повече се залива пазара с едно и също, едно и също изкуство. Аз не искам да звучи високопарно, но имаме някакво желание да търсим, да отговаряме или поне да поставяме някакви съществени въпроси за човека, занимавайки се, излизайки пред хората, говорейки за нещо важно. Няма смисъл да им говориш за това какво ще си купят, кога ще си легнат, къде ще пътуват – това не е същината на човешкия живот. И това е, всъщност, което искаме да правим. Струва ми се, че все по-малко стават тези търсения, тъй като те нямат подадена ръка, нямат подкрепа, много е трудно да се съществува, да се намерят пари, например за да се прави такъв свободен проект.
Светла: А би трябвало точно за такива инициативи да се дават пари и да се подпомагат, защото самите те не могат да печелят толкова, колкото едно комерсиално представление, което е с много популярни актьори.
Държавата ли трябва да подпомага некомерсиалния театър?
Жорета: Би трябвало и държавата да се грижи, самите театри – също. Трябва да има и частни спонсори, които да имат интерес към това. Трябва да има наистина културен живот, а не просто производство на някакви културни продукти, като продуктите във всеки супермаркет.
Нужна е цялостна културна политика, както и добър мениджмънт.
Как ще се случи това? Предният Министър на културата бе обвързан с театъра, но не направи много. Сегашният … ? Кой трябва да е Министър, за да успее да помогне на театъра?
Жорета: Според мен хората, които могат не биха се хванали на това хоро, защото някак си се чувстват предварително обречени и нямат усещането, че могат да победят в тази битка. Нужни са двама – един човек с художествената визия за нещата и друг, който да е много добър мениджър, който да може да направлява театъра в тази посока.
Светла: В Министерство на културата има много хора, които са от театъра, които са вътре. Но те също нищо не правят. Това са хора, които знаят какви са проблемите на театъра. Не е само до Министъра. Той работи с група хора, които би трябвало да работят.
Жорета: Освен това няма никакъв пазар. Всичко извън театрите с някакви сизифовски мъки се прави. Хората ходят и просят пари, буквално, молят се на този и на онзи да им даде някакви жалки пари, за да могат да скърпят едно представление. И то не може да издържи конкуренцията, няма живот, защото няма как.
Жорета Николова и Светла Янчева: За свободата и театъра у нас днес
