Живописна изложба на Иван Б. Иванов се открива довечера в Националния изложбен център на ул.„Шипка” 6, ет. 1
Приятен събеседник, увлекателен разказвач, ентусиазиран търсач на истината, Иван Иванов е един от авторите, които активно работят и излагат. При поредната си експозиция той ще покаже акварели, пастели, рисунки с молив, въглен, сангин и туш, гвашове, темпери и литографии.
В настоящото представяне авторът се обръща към рисунката като към философия, като към загадка, мистерия и знак.
На откриването ще бъде представен и негов каталог, в който той споделя със зрителя свои „съкровени” мисли.
Иван Иванов е роден на 25 октомври 1933 г. в село Медовина, Поповско. Завършва НХА, специалност „Живопис” през 1959.
Участва активно в художествения живот на страната с изяви в графиката, живописта и стенописа. Има самостоятелни изложби в Париж, Будапеща, Дамаск, Кабул и др. С графика участва в биеналетата в Берлин, Краков, Банска Бистрица, Любляна и др. Реализира монументални проекти – стенописи, мозайки и керамични пана.
Носител е на Голямата награда на СБХ за графика – 1977 г., Голямата награда на СБХ за монументални изкуства – 1981 г.,
Наградата на София – 1988 г. и други отличия
Споделени мисли:
Животът на моето поколение претърпя много превъплъщения. Ние помним убитите партизани по площадите, простреляните при опит за бягство след девети септември, помним атомните бомби и Чернобил. И до днес светът се тресе от войни, от недоразумения, от конфликти и много човешки трагедии.
Аз съм част от този свят и той сформира моя начин на мислене. Моето мирозрение определя позицията ми, как да чета уроците на преди мен живелите. Аз имам своите изкушения, грехове и предпочитания в живота и в изкуството.
Всички дължим нещо на нашата интелектуална традиция, а също и на онова, което сме използвали от световната съкровищница.
Длъжник съм на старите елини, които създадоха един несъществуващ божествен свят, който трябваше да бъде пример за смъртните.
Длъжник съм на Пикасо, на Шагал, на Дали, на Вилфредо Лам, на Уитман, на Лорка…
Когато мислено се зарея в пространството, в съзнанието ми остават творби като „Жената с птицата” на Пикасо или населената с вампове и митологични същества джунгла на Вилфредо Лам… Човешкият дух е необятен.
Сигурен съм, че всеки нормален човек може да се научи да рисува.
Възможността, обаче да се извикат образи от нищото, носители на необикновена извисеност и духовност, винаги ме е респектирала. Вероятно за изкуството е необходима не само рутина, а и още нещо, което ние обикновените граждани на Земята не притежаваме.
Имах щастието дълги години да бъда близо до моя учител Дечко Узунов, да посещавам ателието му. Помня оценките му за първите ми нескопосани студентски опити „Карай, има нерв, това е най – важното….”. Сега разбирам, колко много ни е обичал.
Веднъж той сподели: „Аз никога през живота си не съм нарисувал труп. Животът има нужда от красота…”. Това е една позиция, която уважавам.
Но има още нещо. В този разбунен свят, в този океан от недоразумения на мен ми е трудно да бъда безразличен. Тези негативни енергии ни облъчват ежечасно. Аз съм облъчен и не можах да се дистанцирам от агресията в Сонг Ми във Виетнам, не останах безразличен и тогава, когато бяха отсечени ръцете на Виктор О`Хара на стадиона в Сантияго де Чили, защото пееше за свобода и социална справедливост. Видях войната в Афганистан, геноцида в Сребреница. Случилото са на 11 септември 2001 г. ме потресе. Не съм равнодушен към разграбването на Багдатския национален музей, където беше съхранена съкровищницата от историята на човешкия род. Варварите не са си отишли.
Ние художниците сме по начало индивидуалисти и често носим в себе си съмнение и бунтарство, насочено дори срещу самите нас. Съмнението ни предпазва от самозаблуждение, а чрез бунтарството търсим път към творчеството. Този път е труден, иска отказ от много други интересни и изкусителни неща, но пък едва ли има по-голяма радост от тази, ако някой ден съмнението ни напусне и ние повярваме, че сме направили нещо прекрасно.
Ние ползвахме уроците на нашите учители. Ще бъда щастлив, ако нашето поколение допринесе за раждането на нови големи художници, които да нарисуват чудесни картини за още неродените граждани на нашия свят.
Не съм убеден в истинността на формулата на Достоевски, че „Красотата ще спаси света”. Повече от век от неговото пожелание светът едва ли е станал по-спокойно място за живеене.
Изкуството трудно може да бъде преграда срещу злобата, завистта и резигнацията. То е много нежно, в сравнение с тях, но то може да ни разкрие какво е нужно, за да бъдем по-извисени и по-добри.
Поводът за тази изложба е албумът, който успях да направя. В него са събрани по–сполучливите ми работи. Албумът и изложбата показват моите увлечения и пристрастия. Рисунката винаги е съпътствала моето творчество в различните му аспекти. Тук са събрани само рисунки, третиращи човешката фигура в различни стилистични интерпретации. Струва ми се, че така ще е по-ясно едно от направленията на моите увлечения.
Изложбата ще продължи до 13 май 2008 г.