На 3 април 2003 г. в зала 1 на НДК се случва паметно събитие – на сцената за първи път излиза ансамбъл "Българе" начело с режисьора, хореограф и продуцент Христо Димитров. Новосформираният танцов състав представя фолклорния спектакъл"Това е България" , който е посрещнат от зрителите с нестихващи овации, неколкократни бисове и неочакван прилив на патриотизъм. Вече 5 години ансамбъл "Българе" е едно уникално явление, което не оставя равнодушен нито един посетител на грандиозните спектакли, поставяни из цялата страна – "Това е България", "България през вековете" и "Албена". Професионалистите от ансамбъл "Българе" очароват своята публика с брилянтно изпълнение на автентични български танци, пищни костюми, нестандартна сценография и специални ефекти и спиращо дъха съчетание от фолклорна и симфонична музика с оригинален аранжимент.
На 3 април тази година ансамбъл "Българе" отпразнува своя 5-ти рожден ден с юбилеен концерт отново в зала 1 на НДК, представящ най-доброто от трите досега създадени спектакъла
Балетмайсторът Живко Иванов е един от първите, които подкрепят идеята "Българе" и неизменно работят за популяризирането на българското и разпространяване на магията на българския фолклор в страната и по света. Голям танцьор и ярка емоционална личност, Живко Иванов е емблематична част от "Българе", без която ансамбълът не би бил същият.
Ти си един от основателите на ансамбъл "Българе". Разкажи ни как Христо Димитров се свърза с тебе и какво се случи по-нататък?
Беше един концерт на ансамбъл Тракия в София. След концерта той дойде зад кулисите да изкаже своята удовлетвореност от това, което е видял и същевременно предложи да стана съучастник в основаването на ансамбъл "Българе". Аз го приех малко скептично, защото по принцип бях мислил повече да не се занимавам с български фолклор, защото е много трудно човек да се издържа финансово от него. Бях решил да замина за чужбина. Христо Димитров ме върна в моето амплоа. Много е хубаво човек да си намери амплоато в живота и да се чувства пълноценен, защото наистина не най-същественото е да печелиш пари – може би само човек на изкуството може да го разбере . Благодарен съм на Христо, че ме върна в моето призвание – да се занимавам с български фолклор.
А какви чувства изпитваше преди първата голяма поява на ансамбъл Българе на сцена ? Очакваше ли такъв огромен успех?
За успех съм мечтал, но не съм го очаквал, защото както вече казах, нещата в България много трудно се случват. Не искам да обиждам страната си, но хората понякога са много скептично настроени, винаги са отчаяни, всеки се оплаква и т.н. Така че не мислех , че изкуството може да пробие в България, но ансамбъл "Българе" успя да го направи. Надявах се да се случи това. Преди първия спектакъл „Това е България” повече се притеснявах не толкова за себе си, а за хората, на които им предстоеше за първи път такова събитие. Имаше такива хора, които никога преди не се бяха занимавали професионално с танци, а им предстоеше излизане пред 5000 души в зала 1 на НДК. Имаше едно момче – Ибряма, което получи такава сценична треска, че се разплака преди да излезе да играе. Аз му ударих два шамара.
Как успяваш да мотивираш танцьорите преди концерт, по време на репетиции?
В ансамбъл "Българе" има някакъв естествен подбор. Там остават тези , които могат. Минавали са много хора, заминавали са си поради различни причини без никой да ги гони естествено. Просто те не стават за тази работа. Иска се голямо сърце и себераздаване до крайност.. Всичко се прави с едно голямо желание. А мотивацията не е парична, тя е духовна. Не може да се каже,че някой идва в ансамбъл "Българе" да спечеля пари в. Изобщо, лесно ми е да работя с хора, които мислят по един и същи начин, а хората в ансамбъл "Българе" са точно такива.
Какво е за теб ансамбъл Българе? Каква роля играе в твоя живот?
Преди малко казах, че аз съм намерил своето амплоа. А да работиш това, което обичаш, е най-лесното нещо. Не ми е трудно изобщо. Естествено получават се конфликти, даже не е интересно да живееш живота си без конфликти. Ансамбъл "Българе" е моят начин на живот. Макар да не вярвам, че един ден ще напусна ансамбъл "Българе", където и да работя, искам да се чувствам по този начин.
Как определяш кои танцьори да вземат участие в спектаклите?
За 5 години мога да твърдя, че в ансамбъл "Българе" постепенно се изгради един принцип на дисциплина. Всеки вече сам знае какво трябва да прави без дори да му казвам. Има установен ред кой каква роля да изпълнява. Много рядко се налага разместване -. има утвърдени солисти и не се променят местата на хората, променя се бройката заради сцената – ако е по-малка или по-голяма, намалява съставът и се правят съвсем козметични промени.
Христо Димитров казва, че преди всеки голям концерт всички от ансамбъла се молят, хванати за ръце. Какво е
за теб молитвата?
За мен молитвата е едно отразяване на благодарността ни заради това, че Господ съхранява и поддържа нашия дух, нашето изкуство. Не знам до каква степен всеки вярва в Господ, но всеки има вяра в нещо свише, нещо което помага на хората. Духът им със сигурност ги прави по-обединени.
Като погледнеш назад във времето какво постигна ансамбъл "Българе" и какво постигна самият ти в личен и професионален план?
Ансамбъл "Българе" накара много българи да се чувстват българи.. Което е много важно и много положително за нашата държава. И както казва вицепрезидентът Ангел Марин: „Ансамбъл "Българе" е нашата национална доктрина”. Това е пътят, по който трябва да се движи нашият народ – да обича себе си и държавата си. Това постигна ансамбъл "Българе". Винаги говоря духовно, не финансово. А какво постигнах аз в личен план – тук намерих съпругата си, създадох семейството си и както казах в началото, намерих своето амплоа в живота.
На сцената играеш много роли. Готов ли си за ролята на баща, която те очаква в скоро време?
Мисля,че не. Не възприемам себе си като толкова отговорен човек, защото аз съм малко бохем, като малко по-свободна птичка искам да се чувствам в живота , но отговорността вече трябва да бъде поета.
Как се запознахте със съпругата ти София?
София беше ученичка в Хореографското училище, аз бях още в ансамбъл Тракия,.когато за първи път я видях. Запознахме се съвсем случайно през лятото в Созопол. Тя беше на лагер там, макар че тогава не ми направи такова впечатление. Есента на същата година тя дойде в залата на "Българе" – кандидатства в ансамбъла и след това всичко се случи от само себе си.
Има ли нещо, за което да съжаляваш, нещо, което не си постигнал и би искал да постигнеш ?
Да съжалявам, не бих казал. Около мене всичко се развива доста добре, каквото съм си пожелал, се сбъдва. Не съм направил само постановъчна работа , някъде да вложа творчество от себе си. В ансамбъл Българе съм един изпълнител, не съм творец. Съпричастен съм в изработването на всички танци, но все още нямам нищо свое направено. Бих искал по някакъв начин да покажа себе си като творец.
Разбрахме, че в скоро време заминаваш за Русия във връзка с предстоящото гостуване на балет Моисеев в България и че там ще бъдеш в основата на хореографията на български танц?
Това наистина е една от най-големите ми мечти – да бъда на концерт на ансамбъл Моисеев! Това не се е случвало от 30 години в България. Не съм предполагал обаче, че ще бъда човек, който ще направи нещо в този ансамбъл. Със сигурност ще бъда консултант по българския танц . Хореографията ще бъде дело на техни балет майстори, защото те имат стил и линия, от която никога няма да избягат при поднасяне на танца. Аз ще бъда консултант, който да покаже българския фолклор в истинския му вариант. Благодарен съм на Даниел Стефанов от Арт БГ, че направи този жест към мен и сбъдна моята мечта да бъда близо до тези хора.
Кой момент на сцената никога няма да забравиш? Нещо, което е накарало да се чувстваш изключително щастлив?
Може би най-близко до сърцето ми е , че правя моите родители щастливи с това, което работя. Винаги е било голямо удоволствие за мен те да бъдат в залата, когато аз танцувам. Иначе чувствам всички хора от публиката част от самия спектакъл, защото те дават стимула, те дават желанието за изява на самия актьор. Никой не би искал да танцува или да играе роля пред празна зала. Мога да кажа около 50 процента от изживяването на сцената е да доставяш душевна наслада на някой човек и той да ти окаже своята благодарност чрез аплодисментите си.
Всъщност с това ли се измерва успехът? С реакцията на публиката, с нейните аплодисменти, с нейната радост?
Мога да кажа, че моят аршин е точно този – не само финансовият, за което много ме упреква съпругата ми. Аз искам да живея моя живот по този начин. В изкуството никога не трябва да се търси комерсиалното.
Какво научи от Христо Димитров, какво ти даде той в твоята кариера?Като начин на мислене, философия?
Аз казах, че най-голямото нещо, което получих от него е това, че останах в това изкуство, това,че намерих своето място в живота, а именно да се занимавам с българския фолклор. От него научих и много други неща – ако мога да говоря за житейска философия, вярата в Господ. Не мога да кажа, че съм много набожен човек, но някакси инстинктивно спазвам божиите закони. Дори и да не знам наизуст десетте божи заповеди, разжирам тяхната философия. Не този човек е набожен, който ги знае, а този, който душевно се чувства така.
По какво се отличава истинският класен танцьор от посредствения?
Танцьорът е един конгломерат. Той трябва да притежава много качества. Както физически, така и душевни. Всеки хореограф иска да работи с танцьор, който е като машина, може да му каже нещо с две думи и той да го изтанцува перфектно. Доста трудно се намират в България професионалисти , които да съчетават и сърце, и техника.
В момента в България спектакли с фолклорни мотиви поставят и други творци. С какво ансамбъл Българе се различава от тях?
Със сигурност мога да кажа, че "Българе" се отличава от тях при поднасянето на самия продукт. Всички спектакли на ансамбъл Българе носят послание към българина, а не към чужденеца. Ансамбъл Българе държи линията на българското. Има хора, които правят спектакли на българска фолклорна основа, но носят нюанси на различни модернистични, чуждестранни формации, което за мене е малко кич.
Първият спектакъл на ансамбъл "Българе" „Това е България” показва пищността и колорита на българския фолклор от всичките му етнографски области, вторият – "България през вековете" показва историята на България и кара всеки българин да се чувства повече българин като види историята, поднесена по този уникален начин на сцената. Спектакълът „Албена“ е по-комерсиален, повече поднесен като шоу с тези коне на сцената и т.н., но отново показва многообразието и красотата на българския фолклор. Няма момент, в който ансамбъл "Българе" да пропагандира нещо друго, освен българското.
Можем ли скоро да очакваме нови изненади от ансамбъл "Българе"?
Най-интересното е, че за новина не мога да кажа нищо, защото изненадата винаги е първо от Христо Димитров към ансамбъл "Българе". След споделянето на някой от сюжетите всичко винаги става за около един месец. Всички спектакли сме ги правили за толкова кратко време . „България през вековете” го правихме през месец, в който имахме около 25 участия. Което означава: Работим, играем концерт, връщаме се и почваме да работим. Работим денонощно…
А ти самият имаш ли любим спектакъл от трите, любима картина, любим момент?
Да не прозвучи егоистично, когато аз танцувам в спектакъла „Това е България” солистични роли, аз съм много удовлетворен. Но не мога да кажа, че този спектакъл ми харесва най-много. Най-много харесвам „България през вековете”, защото е нещо нетрадиционно, по-близък е до публиката. Случвало ми се е да виждам сълзите в очите на хората по време на спектакъла, това ме прави много щастлив.