„Апостроф“ преиздава знаковата творба на Оноре дьо Балзак
След „Величие и падение на куртизанките“ издателство „Апостроф“ публикува още един забележителен роман на френския класик Оноре дьо Балзак – „Жената на тридесет години“. Това е революционна за времето си книга за жената и за нейната житейска мисия, за ролята ѝ в семейството и извън него, за съдбоносните избори, които прави, и за трагичните последствия, произлизащи от тях.
Издаден за първи път в пълния си вариант през 1842 г., романът е част от епическия цикъл на Балзак „Човешка комедия“ – един от най-мащабните трудове в световната литературна история. За разлика от останалите творби в него обаче, тук най-ясно се откриват епизоди от интимния свят на писателя. И причината за това не е случайна. В книгата Балзак вплита чувствата си към двете най-близки на сърцето му дами.
През 1832 г, три години, след като първата част от „Жената на тридесет години“ е публикувана във френското списание „Силует“, Балзак получава писмо от Одеса, подписано с псевдонима „Чужденката“. В текста е изразено дълбокото разочарование от цинизма на „Шагренова кожа“, както и от негативния образ на жените, изграден там. Балзак бърза да публикува своя отговор в пресата с надеждата тя да го прочете. Така започва петнайсетгодишната му кореспонденция с „дамата от неговите най-сладки сънища“ и негова бъдеща съпруга – Евелина Ханска.
Ако Ханска стои зад образа на основния персонаж в романа, то сюжетът на книгата е вдъхновен от връзката на Балзак с Мария дю Фресне. Фресне е омъжена за по-възрастен от нея генерал от френската армия, а отношенията ѝ с Балзак са единственото бягство от нещастния ѝ брак.
В „Жената на тридесет години“ Балзак не прави апология на жената. Жули, главната героиня, не е нито добрият, нито лошият герой. Тя е просто човек. Интелигентна и чувствителна млада дама, Жули се омъжва за първия мъж, предизвикал нежни чувства у нея. Възраженията на нейния баща гласят: „Полковник Д’Егльомон е разглезен от родителите си, също както и ти си разглезена от майка си и мен. Може ли да има надежда, че ще се разберете, и двамата с различни характери, непримирими в тираничността си? Ще бъдеш или жертва, или тиран. И едната, и другата алтернатива носи еднакъв брой нещастия в живота на една жена“.
Не след дълго думите му се превръщат в предсказание. Жули трябва да приеме последствията от своя избор и да осъзнае, че съвършената представа за мъжете, чувствата, света, които си е създала като по-млада, са измамна привидност. Първоначалният идол, този, когото доскоро е обожествявала, всъщност е отблъскващ скелет. Балзак проследява бащиния завет от първите грешки на Жули, през възловия момент, когато навършва тридесет години, до старостта на една съгрешила майка.
Детайлно и обективно Балзак засяга проблема за жената и правото ѝ на индивидуалност, за нейното съзряване – психологическо, духовно и дори сексуално. Водеща остава темата за брака и доколко щастието или нещастието в него са плод на темперамент, опит, самоконтрол, амбиция, обич или късмет. Или на нещо повече.
За автора
Оноре дьо Балзак е френски писател, роден през 1799 г. Той е сред създателите на класическата форма на романа. През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи „Дядо Горио“, Балзак решава да включи в нови произведения, част от „Човешката комедия“, герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 герои, които представят френската действителност след Революцията. След публикуването на „Величие и падение на куртизанките“, която е последната му и най-внушителна творба, издателство „Апостроф“ представя още един забележителен роман на Балзак – „Жената на тридесет години“.
Откъс – Оноре дьо Балзак – „Жената на тридесет години“
В началото на април 1813 година едно неделно утро предвещаваше хубав ден, от онези, когато парижани за пръв път в годината виждат паважа си без кал и небето без облаци. Предобед един луксозен кабриолет, впрегнат с два буйни коня, излезе на улица Риволи от улица Кастилионе и спря зад няколко екипажа, наредени пред отскоро отворената желязна врата в средата на терасата на фьойантинците*. Мъж със загрижен и болнав вид караше екипажа. Редките сивеещи коси по жълтеникавото му теме преждевременно го състаряваха. Той хвърли поводите на лакея, следващ кабриолета на кон, и слезе, за да поеме едно момиче, чиято нежна красота привлече вниманието на безделно разхождащите се по терасата мъже. Когато се изправи на стъпалото, младата госпожица с удоволствие се остави да бъде подхваната през кръста и обви с ръце врата на кавалера си, който я отпусна на тротоара, без да измачка воланите на роклята є от зелен рипс. И влюбен не би проявил такава грижовност. Непознатият навярно бе баща на младото създание, което, без да му благодари, го хвана нежно под ръка и бързо го притегли към градината. Старият баща забеляза прехласнатите погледи на няколко младежи и за миг тъжното му лице се разведри. Макар отдавна да бе стигнал възрастта, когато мъжете трябва да се задоволяват с измамните тщеславни радости, той се усмихна.
* Терасата на фьойантинците – построена на мястото, където е бил разположен манастирът на фьойантинците. – Бел. прев.
– Смятат те за моя жена – прошепна той на младото момиче, щом се изправи, крачейки с отчайваща за девойката бавност. Като че ли бе по-кокетен от дъщеря си и може би повече се радваше на погледите на любопитните към крачетата є, обути във високи обувки от тъмнокафяв плат, към възхитителната є талия, подчертана от роклята с нагръдник, и към свежата шия, деликатно прикрита от бродираната якичка. При ходенето роклята є от време на време се повдигаше и над обувката се виждаше изящното оформено краче в копринен ажурен чорап. Затова не един разхождащ се мъж изпревари девойката, за да се полюбува отново на моминското лице, около което се виеха тъмни къдрици и чиято белота и руменина бяха подчертани както от блясъка на розовата атлазена подплата на елегантната шапка, така и от желанието и нетърпението, от които хубавото момиче цяло трептеше. Лека дяволитост искреше в красивите є продълговати черни очи, плуващи в чиста влага под дългите мигли и витите вежди. Животът и младостта излагаха съкровищата си върху непокорното лице и още нежните гърди, въпреки колана, носен според тогавашната мода точно под тях. Безразлична към възхищението на околните, девойката гледаше с известна тревога двореца Тюйлери, по всяка вероятност цел на трескавата є
разходка. Беше дванадесет без четвърт. Колкото и ранен да беше часът, няколко жени, положили всички специални грижи за тоалета си, се връщаха откъм двореца и обръщаха недоволно глава назад, сякаш се разкайваха, че са дошли много късно, за да се насладят на жадувано зрелище. Малкото думи, издаващи лошото настроение на разочарованите хубавици, дочути мимоходом от красивата непозната, странно я обезпокоиха. Старият мъж следеше по-скоро с любопитство, отколкото подигравателно, признаците на нетърпение и опасение, които пробягваха по прелестното лице на спътницата му и може би я наблюдаваше прекалено внимателно, защото явно таеше някаква бащинска мисъл.