Жана Яковлева е президент на българо-италианската културна асоциация "Феникс", която се е заела с не леката задача да популяризира различните форми на българската културна индустрия в Италия. Жана е актриса, живее от дълги години в Рим и няколко поредни години е организатор на културната инициатива "София поздравява Рим", която цели опознаване на българската култура и традиици от италианците.
От няколко години Жана Яковлева се занимава основно с изграждането на български културен център в Рим. За центъра, за родното кино, за отношението на италианците към българската култура поговорихме с г-жа Яковлева. Много цветна, позитивна и усмихната, тя се съгласи да отговори на нашите въпроси, специално за Kafene.bg.
С какво се занимава агенция "Феникс", бихте ли разказали малко повече?
Жана Яковлева: Значи асоциация "Феникс" е създадена в края на 2005г., но от 2006г. можем да кажем, че се опитваме да пробием в този не лесен път към италианските сърца, които иначе могат да бъдат спечелени с ценностни неща, които България може да предложи. Ние сме една асоциация, която на този етап имаме много приятели и съмишленици, благодарение на които функционираме, защото сме повече артисти, отколкото бизнесмени, и това понякога ни личи, защото вярваме в невъзможните неща, затова неслучайно се наричаме "Феникс", защото често падаме, но успяваме да продължим напред.
Асоциацията в началото, когато намерихме това място (къща в центъра на Рим), и когато успяхме да убедим общината на Рим да ни го даде, аз бях много ентусиазирана с това, че не би било голяма трудност да намерим парите, за да възстановим тази сграда, която ни е дадена. А тя ни е дадена за един огромен период, ние доста време нямаме да плащаме наем, но трябваше да я построим, защото иначе тя беше една изоставена къща, с един пробит покрив, 20 години никой не беше влизал вътре, а се намира наистина в центъра на Рим. Даже е странно, но е факт. Естествено, аз вярвах, че много по-бързо ще стане, но може би наистина по-бавните неща са хубавите неща. Слава богу, по пътя, по който вървим, срещам много съмишленици и приятели, които помагат. Няма значение, че помагат с каквото могат, но пък културата е може би последното нещо, за което мислим, а културата е най-важното, което може да ни изведе и да донесе пари, но изглежда още не можем да убедим големите бизнесмени в това, какво трябва да се направи. Опитваме се да правим засега, освен бъдещата българска къща, български дом в Рим, който се надяваме до края на годината да го завършим. Като асоциация ние всяка година правим събития, с надеждата да дадем гласност, да покажем и да отворим врати за българската култура. Аз съм щастлива, че макар асоциация "Феникс" да е неправителствена организация, и тя чисто финансово не може да бъде подкрепена от държавата, но в лицето на Министерство на културата на Софийска община аз имам невероятни партньори. За всяко от нещата, които съм опитвала да направя, те винаги са ми подавали ръка и нещата се случват. Т.е. държавното с неправителственото работи, функционира. За мен е важно, че когато отида на срещи, дали е в община, дали е министерство в Рим, когато аз кажа, че зад мен седят министерства, кметства, това вече е друго, самочувствието е друго. И наистина това много ми помага, не е лесно, защото за да се организират такива събития, трябват пари, и ние в момента, вместо да подслоняваме при нас такива, както са сега Дните на киното – 7, 8, 9 май, а ние даваме едни огромни пари за наеми, които иначе щяха да отидат, да се върнат към България, да се направи Центъра. Много ми се иска да вярвам, че до края на годината центъра ще е готов, по хиляди причини, първо защото българското училище, което искам да направя, за което имаме разрешение, липсата на което ограбва българските деца, които са се родили в Италия през тези години. Ограбва българските семейства, чиито деца все по-малко говорят български език, а това според мен, ограбва страшно и нацията. Нали ви казвам, за съжаление, тези неща докато се прозрят, а те са много прости, понякога трябват малко пари, за да се случат големи неща. А друг път се дават много пари, за да се случат малки неща.
А вие, в асоциацията откъде намирате средства за дейността си?
Жана: Ами от спонсори, явявам се, примерно през 2006г. спечелих в Министерство на външните работи, по комуникационната стратегия, за да направим Дните на България в Милано, римската община ми помага, софийската община ми помага. В смисъл, да са ми партньори в тези събития, и естествено, обръщам лице понякога и към инвеститори, които пак казвам, досега сме събрали 250 хиляди евро примерно струва центъра, ние сме събрали една част от сумата, примерно 120 хиляди ни остават да намерим. Но вървим по десет, двайсет, трийсет хиляди да намерим и така. Важно е обаче да не спираме. Асоциацията продължава да съществува, продължава да работи. Българският културен институт, който се намира в къщата "Борис Христов", Академията "Борис Христов", с тях работим също вече две години прекрасно и по този начин нещата се случват. Може би не са перфектни, както става ако имаш много пари, но понякога това те амбицира да продължаваш напред, да чукаш на врати, да не спираш да търсиш начини.
От доста време живеете в Италия. Имате ли наблюдения дали отношението на италианците е по-различно към нас, след присъединяването ни към Европейския съюз?
Жана: Определено. Трите неща, които мога да кажа и определено се подписвам под тях са следните: 1993г. къде е България поне 50 % от обикновените италианци не можеха да отговорят, мисълта за българина като някакъв тъмен, балкански субект, който върви с някаква черна дреха и те гледа много страшно, това вече го няма и за разлика, ако 2007г. България смята, че в самата България нещата не вървят, че примерно Румъния е минала много по-напред, аз мога да кажа определено, че в Италия от 2007г., откогато сме членове на Европейския съюз, българите, които са в Италия, по никакъв начин, за разлика от румнъците, не са подали негативност. Значи, ние сме много по-добре видяни в днескашния ден, културата ни бавно започва да бъде разпозната, много е трудно, защото пак казвам, италианците имат огромно самочувствие, но пък когато видят нещо наистина добро, и толкова правят много комплименти, че ти разбираш, че наистина си постигнал нещо, защото комплимент от италианец означава страшно много. Тъй като те казват "Италия и всичко останало". И когато ти направят комплимент, прави впечатление. Самият факт, че за миналата година за инициативата "София поздравява Рим" ни бяха отпуснати 3 дни, а тази година разполагаме с 2 седмици, значи трябва да говори, че сме доказали, че показваме неща, които за самите тях функционират и вървят добре. Затова смятам, че българинът днес, специално в страната Италия и културата на България, и това, което е България все по-напред върви, но докато не се отпуснат средства, говоря не за нас, а за медийно представяне и реклама, нищо няма да се случи. Вярвайте ми, румънците хвърлиха луди пари, оставям настрани, че след това самите те си направиха лош образ, но те, на втория ден след влизането ни в Европейския съюз, имаха във всички метра огромни билбордове, на които беше написано "Новата звезда на Европа". Това не им поде, но все пак. А ние вярваме, че нещата могат да се случват ей така. Те се случват, но е много по-трудно.
Вие сте актриса. Имате ли наблюдения върху съвременните български филми?
Жана: Да, сега ги представяме. Значи проф. Данаилов ще открие сега на Дните на българския филм в Рим, в Двореца на експозициите в Рим, с филма "Дзифт", на следващия ден Българската национална телевизия ще представи игралната версия на "Хъшове". В последния ден ще бъдат представени два филма – филма на Станимир Трифонов от 2004г. – "Изпепеляване", който е една история за един италианец и една българка, и ще завърши с филма на Стефан Командарев – "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (Дните на българското кино се проведоха в дните 7-9 май, бел.ред.). Смятам, че, не искам да обидя никого, знам, че има много стойностни неща и че киното ни успя да излезе от онази огромна криза, в която беше, но смятам, че тези филми ще отворят за българското кино врата и за участие на "Рома филм фест" (италиански филмов фестивал), което е най-голямата за мен задача, която съм си поставила и смятам, че с това ще се поздравим догодина.
***
Първолета Кръстева: Животът ми без изкуство няма шанс да съществува