"Бихме искали литературата да притежава мощта да влияе повече на индивидуалния светоглед и да насърчава положителни промени в обществото."
Жаклин Вагенщайн е директор „Издателски стратегии и авторски права“ на издателство „Колибри" и главен виновник за първия кино-литературен фестивал не само в България, но в света CineLibri (2-11 ноември). София, Пловдив и Варна вече го чакат нетърпеливо заради любопитните заглавия и събития в програмата му. Да не забравяме и поводът за фестивала – 25 години от основаването на издателство "Колибри". Вижте какво сподели Жаклин Вагенщайн дни преди началото на форума.
Промени ли се мястото и ролята на книгата в живота на българина за тези 25 години на "Колибри" във вихъра на книгоиздаването?
Ролята може би не, би било твърде амбициозно да го твърдим, макар че много би ни се искало литературата да притежава мощта да влияе повече на индивидуалния светоглед и да насърчава положителни промени в обществото. Твърдо можем да заявим, че се разшириха представите ни за литературата на много страни, чието литературно творчество и култура като цяло не познавахме толкова добре. Запознахме се с творци от световна величина, с гиганти в областта на белетристиката и киноизкуството. Съприкосновението на публиката с такива таланти винаги зарежда и вдъхновява. Освен това литературата вече е част от културната сцена на големите градове. С книгите вече се свързва и културния живот, те излязоха от книжарниците, за да станат част от литературни клубове, сбирки, премиери и литературни пространства.
Споделете нещо от кухнята на издателството – как проучвате и правите вашия годишен издателски план?
И спонтанно, и с много старание. Понякога е въпрос на късмет и чиста случайност, друг път — резултат от много проучвания. Отчитаме на първо място собствените си впечатления от качеството на текста и интертекстуалния му заряд, а също и съветите на нашите доверени редактори и рецензенти. Разчитаме на интуицията си, съблюдаваме потенциала на българския пазар, местните вкусове и предпочитания, както и световните тенденции, рейтингите на заглавията и реакциите в социалните мрежи. Добрият имидж на "Колибри", изграден през годините, както и впечатляващото портфолио ни помагат много при преговорите.
Фестивалът CineLibri събира книги и филми на едно място. Как ще насърчите хората, които са прочели книгата да гледат и филма по нея?
Струва ни се, че обратното е по-трудно. Хората по-лесно се втурват да гледат филма, особено ако е екранизация на забавно четиво. За някои е по-вълнуващо да прочетат книгата и после да видят как е претворена на големия екран. Други пък разбират за книгата, след като са изгледали филма и той е отворил любопитството им към книгата. Както обичаме да казваме, ако литературата е магия, киното е нейното алтер его.
Кои бяха критериите, по които избрахте точно тези филми, имайки предвид, че голяма част от книгите на Колибри, издавани през годините, са филмирани? Имахте ли предварителна селекция и кои заглавия отпаднаха от нея.
Заложихме на много популярни и обичани литературни и филмови заглавия неслучайно. Смятаме, че така е редно да проходи един фестивал. Защото имаме стремеж той да стане традиционен, да отбелязва както знакови събития, така и най-актуалните екранизации на успешни литературни произведения. Всъщност някои от филмите, например „Никой не се спасява сам”, ще имаме възможност да видим малко след световната им премиера. Класиките също бяха неизменна част от подбора като за първо издание. Нямаше как да не открием фестивала със „Закуска в Тифани”, изкушението е прекалено голямо. Критериите почиват единствено на качеството, единственият подбор се отнася до това филмите да представляват най-добрите образци на екранизациите по книги.
Фестивалът ще отбележи по интересен начин и 10 ноември – падането на комунистическия режим в България. Разкажете малко повече за това?
Повод за дискусия по темата е филмът на Милан Кундера „Шегата”. Както той, така и едноименният филм третират годините 1948 – 1964 г. и една от най-осъжданите грешки в този исторически период. Знаете, че Кундера винаги е бил много критичен към статуквото, а тази книга излага на показ абсурдите на времената, в които живяхме и ние, криворазбраната идеология, праволинейното мислене, което самоцелно ограничава индивидуалната свобода. Смятаме, че темата за режима преди 1989 г. и равносметката 25 години по-късно е все още много болезнена и за нас.
Има или книги, които препрочитате?
Преди години препрочитах всяка книга, която ме заплени. Напоследък все по-малко време имам за целта, защото издаваме по три книги на седмица, а всяка от тях изисква внимание и специално настроение. Всъщност в последно време не ми се случва изобщо, времената са такива.
С каква мисъл/настроение пристъпвате към нова книга?
С надежда, че ще оправдае хвалебствията в международната преса. Давам си свободата да се изгубя в непознат свят, от който винаги може да изплувам малко по-различна.
Кои са най-смелите ви мечти за Колибри за близко бъдеще?
Мечтите ни са реалистични, защото чувстваме, че имаме потенциал да ги осъществим. Планираме още много интригуващи събития с гостуващи автори, съвместни инициативи с наши партньори, стотици нови заглавия, селектирани измежду най-доброто в европейската и световната литература, лансиране на талантливи млади творци. Работим върху гъвкави стратегии в книгоиздаването и разпространението в България и по света, иновации в областта на дигиталните издания. Понеже сме в еуфория по случай 25-ия юбилей на Колибри, на този етап мислим да превърнем CineLibri в международен фестивал, защото концепцията му е уникална.
Фото: Лу Игнатова