Архитектурно-етнографският комплекс Етър е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от гр. Габрово. Идеята за създаването на Етъра принадлежи на Лазар Донков. В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината – пише Донков – да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито…. за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство.
Комплексът е получил названието си от името на река Янтра. Траките са я нарекли Ятрус, славяните – Етър, а сега се нарича Янтра. Музеят носи нейното славянско име.
Музеят заема площ от 7 ха и в него са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането – втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център. Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания (копия на оригинали).
В АЕК Етър не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит. На най-големия български празник – Гергьовден – музеят осъмва закичен с букова шума, както е според старата българска традиция. На този ден се възпроизвеждат гергьовденски обреди и обичаи, свързани с настъпването на пролетта и възраждането на природата. Не по-малко личен е и летният празник – Еньовден. В деня на лятното слънцестоене всеки може да се провре през еньовски венец за здраве. Целият ден музеят ухае на билки и посетителят може да научи повече за тях и лечебните им свойства, да се срещне и разговаря с известни билкари и народни лечители. На Есенния международен панаир на занаятите, провеждан през месец септември, среща си дават майстори от цялата страна и от сродни европейски музей под открито небе, за да покажат уменията на сръчните си ръце.
Етъра е умален вариант на някогашно Габрово. Затова тук си дават среща талпената къща, сглобена от българина придошъл от някъде, с двукатата, кокетно наддадена къща на замогналия се вече габровец, започнал от нищото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. Къщата излиза на улицата, за да може работилничките да са непосредствено до потребителя. В Етъра, както в миналото, занаятчията произвежда и сам продава изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналнитеинструменти, да разговарят с майсторите и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина и др.
Занаятите, които можете да видите, са многобройни и едва ли ще може да видите и половината, дори да прекарате целия си ден в Етъра. Става дума за:
- грънчарската работилница
- куюмджийската работилница (куюмджиите се занимават с обработка на благородни метали, предимно сребро)
- дърворезбарската работилница
- иконописна работилница
- работилница за музикални инструменти
- тъкачница
- фурна
- мутафчийска работилница
- сарашка работилница – наименованието идва от арабската дума сарач, което значи седло
- коларо-железарска работилница
- шекерджийска работилница – тук се изработват по старинна технология захарни изделия, различни видове халви и сусамки, захарни петлета и плочки, локум, както и прословутото бяло сладко
- ножарска работилница
- кожухарска работилница – за сведение патронният празник на кожухарите е 20 юли – Илинден
И накрая, да не забравяме думите на Георги Сава Раковски: Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай.