Преди два дни беше връчена Националната награда за поезия "Иван Николов" за 2013 г. Спечелиха я Оля Стоянова и Йордан Ефтимов. Помолихме инициаторите – Издателство "Жанет 45" да споделят с нас есето на София Несторова, с което беше открита празничната вечер. Да се насладим на думите й отново:
* * *
Няколко споделени думи вместо есе за Поезията
По повод днешния празник Божана Апостолова ме помоли да напиша есе за Поезията. Но се оказа, че не мога. Зная, че ще ме извините тъкмо защото сте поети…
Някога много четях поезия и пишех стихове. В последните години почти не пиша, но продължавам да чета – и от страст, и по професионално задължение.
Казват, че Поезията избирала поета. Не съм обаче дотам самомнителна, за да се съглася с това твърдение. Още повече, че съвсем ясно си спомням: аз Я избрах. А Тя влезе вкъщи с красивите гласове на сестра ми Искра и нейните приятелки Огняна и Божана, които си четяха една на друга току-що написаните стихотворения:
„Щурци и бяла житна нощ – отново, отново.
Защото някога е било пак така – отдавна, отдавна…“
И избрах да остана там, в полюляващия ме ритъм на този свят между земята и небето, където нощта е бяла. Защото прозрях, че Думите не са просто средство за общуване, а сечива, с които можеш да сътвориш света по свой образ и подобие.
Четейки големите поети, с годините научих и други неща за Поезията. Разбрах, че тя не търпи фалша, омразата, простотията… Разбрах, че движи кръвообращението на благородните сърца и гордите умове… Разбрах, че осветява с пътеводната си звезда и младостта на началото, и мъдростта на зàника… Разбрах, че може да е красива и без да е гримирана… Разбрах, че не е нужно да е твърде сложна – достатъчно е, както пише Любомир Левчев, „да се събират думи, които се обичат“… Разбрах още, че Тя може да бъде взривоопасна смес от любов, мечти и истина… Че може да разплаче, но и да лекува…
а да се оправдая, че приключвам така внезапно, ще цитирам Стефан Цанев: „Опиташ ли се да обясниш що е Бог – ще станеш безбожник. Опиташ ли се да обясниш що е Поезия – рискът е съответен.“ Като поздравявам всички поети – номинирани и наградени (те със сигурност са заслужили това признание!), – им пожелавам да не спират да си задават въпросите, които зададе към себе си и към своето поколение поетът Петър Анастасов:
„А може би с поети неизвестни
народът свойте горести дели?
А ние – самозвани, неуместни –
в живота му случайно сме дошли?“
Аз лично не спирам да си ги задавам…
София Несторова, носител на нагр. „Иван Николов“
за млад автор при първото й връчване през 1995 г.