"Ах, този саксофон!" е импресия от Весислава Савова, с която тя се представи на априлското "Поетично кафене", състояло се на 3 април в театър "София".
Саксофонът се извива. Стойката му е абсолютно правилна. Затова и всеки звук напомня частичка от рая. Ангелско песнопение. Божествена музика.
Jazz. Ballantine’s. Роза.
Ти! Това си ти в три думи.
Не обичам скоч. Розите ги предпочитам, ако са четири върху онзи етикет. Capiche? Джазът ме вълнува, но не заради теб. Въпреки теб.
Този саксофон! Каква стойка! Какъв звук!
Точно сега ли трябваше да ми се обадиш? Не, не обичам пиано-барове. Кой свири? А-а. Ами чудесно! Върви, върви. Не, няма да дойда.
Ноември е. Розите са парникови. Ти ще избързаш да поръчаш скоч. Всъщност, знаеш ли? Никога не съм обичала откснати цветя. Вече не пия. Не ми е и до джаз.
Само този саксофон. Ах, този саксофон!
Ето още 2 лирични миниатюри от Весислава Савова, която тя представи по темата "Поезия и музика".
Музика
слушам
павана
(за една мъртва инфанта)*
времето –
вярно куче
близва
(ръката ми)
дим
да го няма
…
музика
безвремие
тишина
* Морис Равел
Съвременната Пепеляшка
Мете.
Танцува.
Плаче.
И пак мете.
"Парици трябват".
Как би танцувала
(не само със метлата)!
Но пък сълзите
й напомнят –
часът е пак дванайсет.
За Поетично кафене:
Поетичните кафенета са традиционни ежемесечни сбирки на Kafene.bg и театър „София”, на които четем стихове и импресии по зададена тема, авторски, но също така и любими чужди творби. Естествено поетите, като хора на изкуството, имат нужда от зрители, затова каним не само автори, но и аплодираща публика, която обича рециталите.
Вижте още: