Игрален дом от Даина Чавиано е вторатакнига от Тайните на Хавана от издателство Сиела. Това е тайнствен и интригуващ роман, който отвежда до пределите на сюрреалистични измерения. За разлика от предишните и две книги, Игрален дом предлага на читателя интригуваща история преплетена с феноменална еротика и чудовищна перверзия.
Игрален дом е еротичен роман, в който плътското и фантастичното вървят ръка за ръка. Даина Чавиано се потапя в света на афрокубинските богове и ни представя един ужасяващо перверзен роман, чието действие се развива около 1988 г.
Следвайки инструкциите на своя любим, Гаѝа се озовава в парк с мистериозна жена. Тя я отвежда в луксозна къща, където всичко непрестанно се променя. Въпреки тревогите, които кратката среща оставя у нея, младата жена се връща отново в парка, за да потърси обяснения за феномените, които се случват около нея. Инстинктите ѝ подсказват, че отговорът на загадката може би се намира в къщата. Там героинята преминава през ужасяващи и сюреалистични еротични преживявания, които я довеждат до неочаквани открития за нея самата. Забранени церемонии, чудовищни стаи, богове в телата на хора и хора с тела на богове: нищо не е сигурно в това свръхестествено измерение.
Цена 10 лв.
Превод от испански Екатерина Бобева
Издателство Сиела
Откъс от книгата
Отклониха се към растителния лабиринт, когато вратата вече оставаше на двайсетина крачки. Сега трябваше да вървят по лъкатушещия път, който обикаляше къщата, превръщайки я в център на онази кабалистична игра. Точно на един завой се издигаше памуково дърво, заобиколено от храсти, които скриваха къщата от поглед. Когато стигнаха там, мъжът вдигна полата й и свали бельото й. Тя поиска да вдигне парчето плат, но той вкара пръст между бедрата й и я принуди да го следва. Почувства, че неудържимо се овлажнява. Подчини се без съпротива, въпреки че не беше сигурна дали лудорията на любовника й ще свърши в края на лабиринта.
При всички положения се остави да бъде направлявана от онзи пръст, който я водеше като нишка на Ариадна, изпълнена с удоволствие в свежестта на бриза, който минаваше през полуотворените й уста. Полъхът на зефира стигна до яйчниците й, насищайки ги с аромат на рози.
Опита се да се успокои, като си мислеше, че щом е могла да живее толкова години в затворено феодално имение, ще се приспособи и към този експеримент. Съпротивата, за момента, трябваше да бъде тайна. Нали на това я бяха научили? В родината й правилата на играта бяха такива: прикривай, лъжи, преструвай се… За това не можеше да се направи нищо. Най-добре щеше да бъде да се преструва и да следва течението на цялата тази лудост. В края на краищата Куба беше също един огромен игрален дом, където нямаше смисъл да пита, защото никога нямаше да получи истинския отговор.