Историята на най-великия разказвач на света
По случай 13 септември, Световния ден на Разказвач №1 Роалд Дал, издателство „Ентусиаст“ публикува дългоочакваното продължение на автобиографията на любимия автор на милиони деца по света – „Момчето пораства. Приключения в Африка“. От самолетни катастрофи до сблъсъци с отровни змии, книгата разкрива дръзките и опасни приключения на писателя след заминаването му от Англия.
„Били и минпините“, „Матилда“, „Фантастичният господин Фокс“, „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Дани – шампион на света“, „Вещиците“, „Семейство Тъпашки“ са малка част от обичаните произведения, заради които Роалд Дал се е превърнал в най-великия Разказвач на всички времена. Но как е заслужил тази титла?
Ако в „Момче“ малките читатели за забавляваха с историята за детството на Роалд Дал, изпълнено с радости, чудатости и интересни случки за сладкарници, шоколади и зли старици, то тук те имат възможността да се срещнат с по-сериозни теми като тези за порастването и войната. Разбира се, поднесени в неподражаемия стил на писателя.
В първата част на книгата Роалд Дал продължава личната си история оттам, където свършва разказа в „Момче“. В нея той пише за заминаването си за Източна Африка, за да започне първата си работа. Но понеже всяка работа, пък била тя и в Африка, не е особено интересна, авторът описва само събитията, които са оставили трайна следа в живота му. Във втората част малчуганите се запознават с времето му като летец по време на Втората световна война, когато всеки един миг е изпълнен с приключения и вълнуващи преживявания.
„Животът представлява съвкупност от множество дребни случки и шепа изключително важни събития. Поради това една автобиография, за да не досади на читателя, трябва да съдържа само внимателно подбрани истории, оставили ярка следа в спомените“, споделя писателят.
Тази книга е пълна с вълнуващи и чудати разкази − някои са смешни, други са страшни, типично в стила на Роалд Дал. Но всички до една са напълно истински.
Десет процента от авторското възнаграждение от продажбата на „Момчето пораства. Приключения в Африка“, както и на всички останали заглавия от Роалд Дал, се даряват на фондация „Роалд Дал“, която подпомага специализирани детски клиники и благотворителни организации във Великобритания, грижещи се за деца, болни от епилепсия, заболявания на кръвта и с мозъчни травми.
За автора
Роалд Дал е британски писател-хуморист от норвежки произход, известен с късите си разкази с неочакван край и произведенията си за деца.
Женен е за американската актриса Патриша Нийл от 1953 до 1983 г., с която имат пет деца. Две от тях умират при трагични обстоятелства. Писателят е един от най-четените и превеждани автори в световен мащаб. Книгите му печелят редица награди, а много от произведенията му са филмирани.
Роалд Дал умира на 74-годишна възраст, през 1990 г., от рядка болест, наподобяваща левкемия. За мото на своя живот писателят избира: „Моята свещ гори и от двата края и едва ли ще изкара до края на нощта. Но на моите зложелатели и на приятелите ми тя дава прекрасна светлина“. В негова чест са създадени фондация и музей на името на автора. Рождената дата на писателя – 13 септември – е обявена за Световен ден на Роалд Дал и от 2006 г. този празник се отбелязва всяка година от почитателите на Разказвач №1 в света.
Откъс – Роалд Дал – „Момчето пораства“
Напът за Африка
Корабът, с който потеглих от Европа за Африка през есен та на 1938 г., се казваше „Мантола“ и представляваше старо корито с олющена боя, тежащо 9000 тона. Имаше само един висок комин, а моторът му бръмчеше толкова силно, че чашите по масите в столовата подрънкваха. Пътуването от лондонското пристанище до Момбаса щеше да продължи две седмици и по пътя щяхме да спрем в Марсилия, Малта, Порт Саид, Суец, Порт Судан и Аден. Днес можете да стигнете до Момбаса със самолет само за няколко часа, без да спирате на приказнокрасиви места, но през 1938 г. подобно пътешествие включваше множество спирки и Източна Африка се намираше сякаш много по-далеч от Англия, особено ако договорът ви с компания „Шел“ повелява да останете там три години, преди да се приберете у дома. Заминах на двайсет и две години. Щях да навършва двайсет и пет, преди отново да видя семейството си. От пътуването най-ясно помня необикновеното поведение на спътниците ми. Дотогава не се бях сблъсквал със строителите на Империята – онази особена порода англичани, които цял живот работеха в отдалечени краища на Британските територии. Не забравяйте, че през 30-те години на ХХ в. Британската империя още същест вуваше в някогашния си вид и мъжете и жените, които я носеха на плещите си, представляваха определен тип хора, които повечето от вас едва ли са виждали, а днес вече няма как да срещнете. Смятам, че имам голям късмет, задето успях да зърна този рядък вид, докато все още бродеше по земята, защото днес той е напълно изчезнал. Пӝ англичани от англичаните и пӝ шотландци от шотландците, те бяха най-чудатите хора, които някога съм срещал. Говореха например свой собствен език. Ако работеха в Източна Африка, изреченията им бяха изпъстрени с думи на суахили, а ако живееха в Индия, речта им представляваше съвкупност от всевъзможни диалекти. Освен това имаше цял набор от изрази, който беше универсален за всички тях. Наричаха например аперитивите преди вечеря „сандаунър“ – питие по залез слънце. Алкохолните напитки, консумирани по всяко друго време на денонощието, бяха „чота пег“ – малко питие. Съпругите им бяха мемсахиб. За глагола „оглеждам“ използваха думата „шуфти“ и оттам произлизаше прозвището на английските разузнавателни самолети в Близкия изток по време на последната война – хвърчащи шуфти. Всичко нискокачествено беше „шензи“. „Вечеря“ беше „тифин“ и така нататък. С жаргона на строителите на Империята може да се напълни цял речник.