Емилия Миразчийска е културолог по образование и има неразривна връзка с италианския език и култура – няколко години преподава история на изкуството в Италианския лицей в София. Съставител е на сборниците „Възможните майки“ и „Поздрави на Дикенс. 15 коледни истории“. Емилия е преводач, редактор и издател.
За Kafene.bg тя сподели повече за един от проектите си – издателство „Скалино“, и пътят на книгите в него.
Разкажете ни за „Скалино“ – как се зароди идеята и как минаха първите години от съществуването на издателството?
Ами идеята се зароди заедно с името на издателството, което избрахме случайно (искахме да означава нещо на италиански и да не съществува като название в българския търговски регистър, когато през 2011 г. регистрирахме дружеството), после италианската дума scalino, която означава стъпало, свързахме с онова стъпало от едно стихотворение на Константинос Кавафис, написано на гръцки, което в превод на български звучи така: „И за да стъпиш на това стъпало, / със право трябва вече да си гражданин / в свободния велик град на идеите. / А трудно е да влезеш в този град / и много трудно е да станеш негов гражданин.“
Иначе, първите години след успеха на първата ни книга „Възможните майки“ минаха трудно, доста трудно, на принципа проба-грешка, чиито негативи търпим още, но постепенно започвахме да се ориентираме в каква посока да поемем и как да взимаме най-добрите за нас решения. Тръгнахме с една добра идея, без никаква представа как функционира книгоиздаването в днешни дни при един толкова ограничен книжен пазар, какъвто е нашият. При загубите, които търпи този сектор в глобален мащаб с настъпването на технологичния бум и при такова огромно разнообразие, което се предлага на вниманието на читателите… не е лесно.
Кои са най-големите предизвикателства пред един издател в България днес?
Предизвикателствата са в решенията, които взима, и изборите, които прави, защото успехите и трудностите са техни следствия. Отне ни няколко години да прецизираме всички клаузи в издателския договор, който предлагаме на онези, които стават наши автори. Ако всичко се случва съгласно предвидения в издателския договор начин, ползите ще са за всички – за издателя, за автора и за читателите. Защото задачите на издателя са да избира добре своите автори съгласно целите, които си поставя с издателската си политика; да увери автора, че работи в негов интерес и да създава интерес към този автор и написаното от него у читателите.
Умберто Еко казваше, че читателят се създава, и действително в най-общ културен смисъл е така, но аз вярвам, че усилията ни с авторите са съвместни и за всяка една публикувана книга от нашето издателство ние работим заедно; работим, за да създадем публика за този автор и за тази книга, да открием тази публика, да отидем при нея, да я спечелим и тя да иска още. Това, обаче, е невъзможно без хората, които в лекциите по приложна културология се наричат „адепти“. Едно от най-големите предизвикателства пред издателите в България днес е да открият тези „адепти“ и да съумеят да работят по правилен начин с тях.
Би ли повлияло ситуацията, ако имаме стабилна държавна политика по отношение грамотността, книгите и насърчаването на родните автори, според Вас?
Механизми за насърчаването на родните автори има, всяка една община в България – всеки по-малък, средноголям град или село може да отдели от своя бюджет за културни прояви определени средства, с които да подкрепи издаването на книга на автор, който живее на територията на тази община или да закупи бройки от книга на такъв автор, която да подарява при официални случаи, или когато пожелае –примерно в Деня на будителите или на 24 май – на добре проявилите се в училище, на учителите, на местната библиотека. Съществува от доста години и програмата „Помощ за книгата“, един ежегоден конкурс на Министерството на културата, в който участват почти всички издатели, най-често с проекти за книга на български автори. По негласно правило в него един издател може да кандидатства с няколко проекта, но по някакво неписано споразумение за паритет биват одобрени само два проекта на едно издателство. И ние вече сме решили с кои два проекта ще кандидатстваме следващата 2018 г.
Какво се случва в последствие с тези издания, спечелили конкурс в Министерството на културата?
Ами нито една общинска библиотека не е склонна да закупува бройки от тях защото не разполага с достатъчен бюджет, от който да отдели средства за закупуване на книги. За мен беше голяма изненада, когото разбрах, че една общинска библиотека е сред клиентите на една книжарница и поръчва наши книги от тази книжарница. Наистина доста се изненадах, при това приятно, но заслугата за това е на книжарницата, която е създала добър контакт с една общинска библиотека. Неприятно се изненадвам всеки път, когото уговоряме представяне на наш автор в някоя общинска библиотека и аз казвам, че очакваме да закупят поне две наши книги, а хората, работещи в съответната библиотека , ми отговарят с най-голямо съжаление, че не закупуват книги, тъй като бюджетът им е крайно ограничен, а разчитат само на дарения.
Мисля си, че държавната политика може да продължи и при лансирането на тези заглавия, спечелили конкурса на Министерството на културата, при положение, че става въпрос за български автори. Много бих се радвала, ако в това отношение тя е добре промислена и ефективна, защото по закон е едно, приемат се някакви международни стандарти за целия Европейски съюз, според които авторите могат да получават авторски права и от книгите, четени от читатели от заемната служба на библиотеките, но де факто българските библиотеки нямат средства да закупуват книгите на тези български или преводни автори, щом реално разчитат книгите да им бъдат подарени, а какво оставя да отброяват колкото пъти един роман на български автор е заеман в една библиотека, за да получи този автор някакви начисления за авторските си права от прочитите на екземпляри от негови книги, които да дойдат, разбира се, от годишните такси за читателски карти в библиотеките и главно от обществените средства, т.е. от републиканския бюдеж.
Как се намира, избира, редактира, издава съвременна българска литература? И после как се насърчава читателят да посегне и купи именно такава книга?
Мога да кажа как работим ние – избираме добре нашите автори. Избираме онези, с чието творчество сме запознати, или онези, които се обръщат именно към нашето издателство и са ни препоръчани от някой познат или съмишленик. Четем единствено текстове, които са предложени за издаване единствено на нас. Не четем текстове изпращани преди това или едновременно и на други български издателства. Предлагаме издателски договор, ако текстовете отговарят на критериите ни и ако авторът е склонен да се вслуша в редакторските насоки и предложения. Подписваме този договор, ако авторът е склонен да инвестира в лансирането на книгата си, а тази инвестиция е във време, пътувания, общуване с читателите, до които книгата му ще достигне. Във всички тези процеси, ролята на книжарниците е малка. За да отиде някой в една книжарница и да си купи една книга той трябва да е научил преди това за този автор и за тази книга и нещо или някой да е предизвикал интереса му към нея. От личен опит и мои наблюдения мога да кажа, че посягането към една книга в кижарница рядко води до закупуването й на момента. Същото важи и за посягането към една книга в някоя библиотека и прочитането й. Дори само човек да пожелае да си купи книгата, към която е посегнал и разлистил, считам, че авторът и издателят са си свършили работата. Винаги казвам на авторите, че пътят на книгата е бавен. Понякога минават месеци, даже години, преди някой да си купи и прочете книга, към която е посегнал и пожелал да притежава или пък да я заеме от някого.
Нещо ново, което се задава скоро и искате да анонсираме пред читателите на Kafene.bg като заглавия на „Скалино“?
До края на годината подготвяме за печат един роман, един сборник с разкази и две книги с поезия, които са издания, спечелили конкурс в Министерството на културата в програмата „Помощ за книгата“, за която споменах преди малко. Както и една книга с поезия на македонския поет Славе Гьоргьо Димоски, чийто превод е подкрепен от Македонското министерство на културата и ще допълни нашата поредица за поезия, чието оформление е рамка с думата поезия на няколко езика.
Какъв е романът – по жанр?
Не бих могла да 
определя жанра, а и не мисля, че и авторът сам би могъл да го определи, но след като вече прочетох пробната бройка, мисля, че би могъл да се определи като приключенски, но в една друга само мисловна реалност. Дебютен роман е и се чете много бързо, даже надмина първоналните очаквания на първите си читатели, чиито думи стоят на задната му корица. Авторът е Боян Тончев, роден е 1977 г. в София, завършил е философия и от пет години работи като сценарист на доста гледано телевизионно предаване, където добре е усвоил изграждането на диалога, а картината на корицата (избрана от автора) е на художника Венцислав Диков.
Авторите сами ли си избират кориците или издателството има грижата?
От издателството избираме подходящ, по наше усмотрение, художник, съгласен да сложим негова картина на корицата на наша книга и авторът вече може да избере негова работа за книгата си. И винаги, абсолютно винаги, авторът сам прави най-добрия възможен избор. Може и специално направена да е корицата, особено ако книгата се реализира със субсидия.
А книгата с разказите, за която споменах, е в превод от руски на Иглика Дионисиева и ще зарадва истински всички почитатели на Данийл Хармс. Вярвам ще достави на всички читатели същото удоволствие, което достави на Кремена Войнова, нашата коректорка, и на Валентина Петкова, чиято картина „Несъзнаването“ е на корицата. Авторката Алла Горбунова, е родена 1985 г. в Петербург, живее в Москва, и тя също е завършила философия, изключително таланлива поетеса е, поезията й е превеждана на много езици… Повече от година подготвяхме първата й книга с разкази, която искахме да излезе първо в България, но ето че този месец в Санкт Петербург излезе първата й книга с проза, доста по-голяма като обем, и с друго заглавие.
Как се натъкнах на Алла Горбунова без да следя отблизо какво се случва в съвременната руска литература? Прочетох първо два нейни разказа, преведени на италиански. Един от тях „Йе-йе-йе“ веднага ме закова, смая ме, представих си го като филм заснет от Роман Полански. Прочетох го в един италиански литературен сайт, сред чиито сътрудници е италианският преводач на Алла Горбунова, който е един от най-добрите живи италиански преводачи от руски и който имам късмета да е мой фейсбук приятел.
А книгите с поезия, с които спечелихме субсидии в конкурса на Министерство на културата, са „Дендрариум“ на Александър Шурбанов, една книга с избрани нови стихотворения, вдъхновени от дърветата в различните сезони и отпечаната на рециклирана хартия, щадяща дърветата, за която специално нарисува и проектира корицата младата германска художничка Вивиан Eлермайер и книгата на Виолета Воева „Отворен финал“, чиято корица е специално направена от Албена Лобутова, чието дело е и дизайнът на чудесната корица на книгата на Ивет Лолова „Броеница на щастието“, която издадохме през септември и сме ви благодарни, че „Кафене.бг“ отрази подобаващо.
Какво е пожеланието Ви към читателите ни?
Да упорстват в това, което определят като свое призвание, да се учат от грешките си, всъщност да се учат от опита си, защото, както казва една моя любима бъдеща авторка на издателството: „Ние си обичаме грешките. Повтаряме ги с любов. Докато ни убият.“ Пожелавам на читателите на „Кафене.бг“ да се стремят винаги да се фокусират върху позитивното и градивното.