Елизабет Костова е известна американска писателка, омъжена за български учен. Елизабет става изключително популярна с дебютния си роман "Историкът", който излиза през 2005г. В него млада жена разказва за издирването на гроба на Влад Цепеш, а част от действието се развива в България.
През 2007 година с дарение от 10% от правата на "Историкът" Костова създава фондация за творческо писане в България. Основна цел на организацията е да подпомага българската литература като поощрява превода и публикуването й на световния пазар.
Неотдавна писателката посети България, за да представи новия си роман "Крадци на лебеди". Ние се срещнахме с нея, за да ни разкрие малко повече за книгата и изворът й на вдъхновение.
Предстои Ви представяне на новата книга “Крадци на лебеди” в България. След големия успех на “Историкът”, с какво ще ни изненадате в новия си роман?
Този роман е доста различен с много различни теми, но общото с "Историкът", е че и в двата има загадка и преплитане на минало и настояще. Новият роман е за художниците на 19 век, импресионистите. Главният герой Андрю Марлоу е психолог и неговият пациент худижникът Робин Оливър, който има романс с художничка от 19 век.
Във Вашите романи има доста задълбочени познания за художниците от 19 век, в предишния Ви роман показахте познаване на историята на Балканите. Колко време Ви отнема едно такова проучване?
За втория роман работих по-бързо, трябваха ми 4 години. Проучванията за “Историкът” бяха около 10 години. Аз работя много бавно, но ми е важно да работя много внимателно с фактите и детайлите.
Премиерата на “Крадци на лебеди” се случи едновременно в България и Америка, как успяхте да го организирате, тъй като това е изключително трудно?
Да, действително беше много трудно, но и много важно за мен. Започнахме подготовката много рано и Сиела също много ми помогнаха с тази дълга книга и съответно дълъг превод. Много съм щастлива, че успяхме в това трудно начинание.
Предстои представянето на романа в няколко български града, какви са очакванията Ви от българските читатели?
Тук има дълбока традиция свързана с литературата, в България хората четат много и задълбочено и това е много важно за мен лично, не само защото България е моята втора родина.
Смятате ли да напишете още нещо свързано с България?
Много бих искала. Дори в новата си книга, която е за Франция, сложих кратък материал за България.
Създадохте фондация “Елизабет Костова” в помощ на младите български автори. Как избирате Вашите автори?
При първото ми турне в България за “Историкът” видях, че има много български автори, успях да се срещна и разговарям с някои от тях и разбрах, че е много трудно те да бъдат издавани дори в България. И реших да направя нещо за това. За трета година в Созопол фондация “Елизабет Костова” провежда международен семинар за автори от цял свят, които пишат на английски. Всяка година финдацията избира по 5 чужди и 5 български писатели, които посещават уърк шоповете в Созопол и имат възможност да установят контакти помежду си, а също и с много издателства, професионални редактори, агенти, журналисти. Тези лични контакти са много важни. Оптваме се да предоставим възможност за превод на бългаски автори на английски и това също е много важно, защото ако предоставиш превод, който не е много добър, примерно на редактор в щатите, няма шанс да попадне на неговото внимание. Опитваме се да помагаме на български автори да работят с преводачи. Вече имахме малък успех със списания за литература, които публикуваха автори от тук. Имаме и награда за най-добър превод от английски. И малко по малко се надяваме да прокараме пътеката.
Как се приемат нашите автори в чужбина?
Много е трудно, защото в Щатите ситуацията е обратна на тази в България. Там се публикуват едва 3% чужди автори, което е много малко, но има и изключения. Преди една година, роман на Илия Троянов получи голямо внимание в Ню Йорк, защото сюжетът е интересен не само за България, а и в световен мащаб.
Кои са Вашите фаворити сред българските автори?
Харесвам много от тях, но не искам да споменавам имена, защото те са толково много и не би било честно. Сега е много важен момент за българските писатели, защото в момента имат много по-големи възможности да публикуват отпреди 2-3 години.
Имате ли идея да филмирате някой от Вашите романи?
В момента се работи по филма за "Историкът", но това е много бавен процес. Понеже книгата е сложна и работата по сценария върви много бавно. Според мен ще минат поне още 2 години докато приключи. И аз се радвам, че е така, защото много често, когато Холивуд прави филм прекалено бързо, тe не са много успешени.
Разкажете ни нещо повече за себе си, какво правите в свободното си време, как намирате баланса между работата и семейството?
Аз наистина нямам много време, но всяка свободна минута чета, защото това е много важно за един писател. Най-важното нещо за мен е семейството, дори когато пиша книга, те са най-важни за мен.
Вашето пожеление към нашите читатели?
В днешното забързано, технологично време пожелавам на всички, както и на себе си да намираме време за четене.