Елиана Митова е журналист, автор на книгите "Аз не съм царица на чардаша" (за Мими Балканска), "Срещи с балетни дейци", "Павел Елмазов, комикът на оперната сцена". Поводът за нашия разговор е последната й книга "Извън сянката на Вазов" (ИК "Труд"), която имаше прекрасна премиера миналата седмица в програмата на Дамския литературен клуб "Евгения Марс".
Как се роди идеята за книгата "Извън сянката на Вазов"?
Името на Евгения Марс не слиза от страниците на периодичния печат през последните 25 години. Тя е „Вазовата вдъхновителка”, „Музата на народния поет”, „Любимата жена на Патриарха на българската литература”, а за графоманите, които се изявяват в жълтата преса – любовницата на Вазов. Тя е възвеличавана и отричана, хвалена и оплювана. При това – без никакво доказателство за конкретната връзка между нея и Иван Вазов. Между другото авторите споменават, че става дума за човек на словото – авторка на разкази, есета, пътеписи и драми. Мнозина я определят и като поетеса, чиито стихове бил писал самият Вазов – въпреки че Евгения Марс никога не е писала стихове, че името не се е появявало под никаква поетична реч! Клюката и и нтригата явно бяха заличили светлата диря на духовно извисения творец. Затова сметнах, че си струва да покажем литераторката Евгения Марс в реалната и светлина – тоест да поднесем нейното творчество, пък нека читателят отсъди какви са неговите качества. Затова се зарових в книги, издавани преди повече от век – четирите сборника с разкази „Из живота”, „Белите нарциси”, „Лунна нощ. Разходка из Цариград” и „Човекът в дрипи”, в прелюбопитни театрални програми, в десетки публикации в периодичния печат от 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Огромно предизвикателство за журналиста е да проникне в интимния свят на големи личности, които вече ги няма – аз имах този шанс, защото се добрах и до интервютата на Евгения Марс, които тя е давала по различни поводи пред мастити български журналисти. А те са умеели да задават въпроси не по-лошо от нас самите!
В процеса на търсене на материиали, какво те порази в личността на Евгения Марс?
Силният дух на жената Евгения Марс. Тя постига всичко благодарение на твърдата си воля. Не предполагах, че Евгения Марс, е първата българска жена драматург, чиито пиеси са играни в Народния театър – драмите „Божана” и „Магда”. Можете да си го представите – жена пробива като автор на най-престижната българска театрална сцена през 1912-та година! Била е в центърът на вниманието на цялата културна общественост, сравнявали са я с мъжете драматурзи. В пиесата и „Магда” играе най-голямата българска актриса, Адриана Будевска! Пресата гърми с отзиви, по всички интелектуални сбирки коментират Евгения Марс. Тя не се главозамайва, остава същата във всекидневието. Избрана е за подпредседател на дружество „Българска драма”. А създаването и оцеляването на Клуба на българските писателки, в чиято основа е Евгения Марс, е наистина подвиг – в един типично мъжки свят, където всеки един писател се смята за по-голям от събрата си, жените се осмеляват не само да пишат, но и да популяризират творчеството си. По най-добър начин разкрива разковничето на успеха й поетът Атанас Душков, по онова време обикновен репортер : „Имах щастието да присъствам на някои големи пролетни чайове на Клуба. Евгения беше на челно място. Царицата на бала! Тя посрещаше, тя изпращаше, тя ръководеше, тя даваше идеи… Всички се допитваха до нея. Идваха и много писатели, артисти, посланици. Тя отделяше нужното внимание и на тях. Изобщо една жена с широко амплоа… Това, което правеше тя, не можеше да го върши всяка жена!“
Какво е било мястото на жените – творци в литературата в началото на XX век. Имало ли е тогава женски и мъжки теми за писане? А днес?
Днес мъжете и жените в литературата са абсолютно наравно. Но не така е било в началото на века, дори в 20-те и 30-те години. Тогава жената е търсела своето утвърждаване във всички сфери на живота. На интелектуалките им е било още по-трудно, защото дейността им е била "под прожекторите" – знаело се е всичко за всички. В онова време и писането на жената се е отличавало от мъжкото писане – естествено у всички писателки неволно се налага интересът към женските теми, към проблемите на жената – майка, съпруга, общественичка. В наше време не е така – жената превзе окончателно всички професии, смятани за "мъжки", в много сфери да показва и доказва по-голям стоицизъм и професионализъм от мъжете. Тоест еманципацията си каза думата.
Работата ти се среща с много писатели и много книги. Ти самата кой жанр предпочиташ? Коя книга ще препоръчаш на читателите ни, която наскоро ти е направила голямо впечатление?
Бих препоръчала "Рокфелер център и тайните жестове на масонството" на Март Атанасов. Обичам документалистиката. С удоволствие чета мемоарна и историческа литература.
Разкажи ни за дейността на Дамския литературен клуб "Евгения Марс".
Аз не съм член на клуба, просто им се възхищавам, защото това са жени, които посвещават свободното си време на писането, общуват като литераторки, знаят какво се случва в света на книгата, четат много, информирани са за всичко. Те умеят да подкрепят младите – поддържат близка връзка с Клуба по творческо писане на училище "Българско школо" и помагат на децата, като им дават ценни съвети. В този смисъл те вървят по стъпките на Евгения Марс, за която се знае, че е била обвързана с училища, подпомагала е млади хора, немалко таланти са търсели компанията и и са намирали в нейно лице подкрепа.
Клубът съществува от 90-те години, инициатор за създаването му е журналистката Делка Димитрова от БНР. Дамите имат издадени няколко алманаха, които те разпространяват по читалища и училища, често гостуват на свои почитатели в провинцията. Отворени са за диалог по всякакви въпроси. Между тях има актриси, журналистки, медицински сестри, лекарки, преподавателки, музейни работнички. Едно общество от будни жени на различна възраст, много ентусиазрани, мислещи позитивно и градивно. Много активно се занимават и с благотворителност. В този смисъл мисля че Дамският литературен салон "Евгения Марс" е уникално явление.
Какво би променила отсното мястото на културата днес у нас, ако зависеше от теб.
Бих реформирала системата за финансиране на културата така, че културните институти да работят по-спокойно и по-независимо от централната власт. Всички твърдя, че културата ни е нужна, но малцина работят за идеята тя да стане по-качествена като съдържание и по-достъпна за всички.
Снимка 1: Елиана Митова на премиерата на книгата "Извън сянката на Вазов"
Снимка 2: Корицата на книгата
Снимка 3: Елиана Митова с пианистът Слава Вутов на премиерата на книгата
Автор смимки: Ивет Лолова
Прочетете още:
"Моите спомени" – откъс от книгата "Евгения Марс извън сянката на Вазов"