Тази вечер,22 май в НДК ще се състои първият концерт от гастрола на българска земя на балет Моисеев – Държавен академичен ансамбъл за народни танци на Русия. На 23 и 24 май трупата гостува на Пловдив, а на 26 и 27 май на изкуството на големите артисти ще могат да се насладят варненци.
За концертите в Пловдив и Варна
Директорът на балет Моисеев Елена Шчербакова, народен артист на Русия, сподели подробности около концертната програма на трупата у нас и разкри специално за читателите на Kafene.bg някои неща за себе си и за отношенията й с легендарния хореограф и създател на ансамбъла Игор Моисеев.
През 1969 г бъдещият директор завършва Хореографското училище на Болшой театър . Игор Моисеев идва на репетицията преди дипломния й концерт и я кани да се присъедини към неговия ансамбъл. Елена не може да скрие радостта си – приема без да се замисля. Това е една сбъдната мечта за младата артистка – тя споделя, че ако не била успяла да се присъедини към трупата, вероятно никога повече нямало да танцува. Постепенно Шчербакова става солистка, а през 1943 г. след като е танцувала 23 години, започва работа като преподавател в новосъздадената школа към ансамбъла. През 1994 г. тя приема предложението на Моисеев да стане директор. Шчербакова поема поста с известно колебание, но впоследствие е щастлива, че е оправдала доверието на своя учител – тя успява да сплоти и запази състава, който й е поверен. Освен това с радост участва в творческия процес и подготвя танците, които сама е танцувала.
Елена Шчербакова се оказа много сладкодумен събеседник и очарователен човек.
Казахте, че ще изиграете част от български танц пред българската публика?
Не съм казала това. Казах, че ще донесем подарък за българската публика и помолих да не се разгласява какъв точно ще е той. Всички вестници веднага написаха, че ще донесем български танци. В репертoара на ансамбъла ни има български танц. Той е в спектакъла „Път към танца”. Това е много оригинално представление, в което може да се види как от съвсем прости елементи Игор Моисеев е направил движения, преминаващи в композиции, от които той е съчинил и танците – развитието на цялата Моисеева школа. Там има и една част – упражнения на българска тема. Нашата задача е, тъй като за съжаление Игор Моисеев не е сред нас, да изучим по-задълбочено начина на изпълнение на българския танц, както го танцуват българите. Това означава преди всичко темперамента, музикалния размер в съответствие с движенията. Това е голямо удоволствие, тъй като вашите танци са много сложни технически, особено шопските танци. Нашата задача е артистите да изпитат удоволствие, танцувайки този танц, и да го предадат на публиката, заедно с хъса и темперамента. За това работата ни е много сложна. Трябва да покажем този подарък в България, така че публиката да разбере, че това е български танц.
Трудно ли е да се работи с повече от 100 човека?
Първо искам да кажа, че ние сме 150 души заедно с оркестъра. Винаги е трудно да се работи с хора. Всички си имат свои характери. Всички са живи същества, не са машини. Понякога е много сложно, понякога е лесно. Различно е. Най-важното е да знаеш, че си прав в това, което правиш, и да има положителни резултати за колектива.
Плюс ли е да си жена директор?
Не мога да отговоря, защото самата аз съм жена. Практиката е показала, че щом Игор Моисеев го е поискал, вероятно е преценил правилно. А според мен това няма никакво значение. В света в днешно време има толкова много жени, които донасят повече полза от мъжете. Не е ли така?
Какво научихте от Игор Моисеев? Нещо, което никога няма да забравите?
Научих много неща. Той ми даде три професии: артистка на балета, педагог и директор. Изобщо той ме научи да мисля, да знам какво искам и да преследвам целите си, всичко за добруването на ансамбъла. Той е моят дом, от 16-годишна съм в ансамбъла, както и на всички, които работят в нашия колектив. В него работят много достойни педагози. Няма други такива. Те са уникални по своята същност, защото са възпитани от Игор Моисеев и продължават делото му. Това е художествен колектив, който ръководи творческия процес на ансамбъла. Не може и да има друг художествен ръководител. Няма човек и на половина равен на Моисеев. Още не се е родил такъв.
Како означава за вас Балет Моисеев?
Това е моят живот! Целият ми съзнателен живот е минал в балета, това е професионалното ми поприще. Това е всичко за мен!
Кой момент на сцената няма да забравите? Ваш звезден миг?
Голяма късметлийка съм, защото Игор Моисеев е репетирал с мен и солови изпълнения, както и с много други наши солисти. Никога няма да забравя неговите репетиции. Няма друг такъв учител. С него сме подготвяли номера като „Малката татарка”, „Табакиряска” и много други. Най-ярко впечатление у мен са оставили индивидуалните репетиции с него. Сега, когато вече не танцувам, си припомням пътя на развитие. Целият ми живот в ансамбъла е минал като един ден. Същото казва и народният артист на СССР Лев Голованов, който е на 82 години. Той е най-възрастният педагог-ръководител, а преди това е бил блестящ танцьор. През 1945г. той е идвал в България. Останали са двама човека – той и Ирина Алексеевна Моисеева, съпругата на Игор Моисеев, също прекрасна танцьорка, изпълнителка на по-енергичен руски репертоар. В момента тя също е в ансамбъла. Общо взето всички сме минали през школата.
Имате ли любим танц?
Моят любим танц е молдовският танц. Вече с 20-годишен опит изпитвам огромно удоволствие от изпълнението му на сцена. Това е много съдържателен и шегаджийски танц. Човек икзпитва удоволствие, докато го играе, без да се мъчи, мислейки за техниката на изпълнението. Но все пак се изискват дълги ежедневни репетиции. Балетистите не могат да имат два почивни дни, а само един. Не е нормално един балетист да почива два дни в седмицата, защото после му се налага да наваксва изпуснатото.
Какво бихте пожелали на българския любител на изкуството?
Много ми харесва това, че, въпреки краткото време, което прекарах тук, забелязах, че всички българи пеят своите национални песни, танцуват своите танци, т.е. ценят националното си изкуство, Това е прекрасно. Искам да им пожелая да възпитават децата и внуците си именно в този аспект, за да се възражда българското изкуство и винаги да е модерно. Искам също да пожелая дружба между българския и руския народ, между България и Русия, защото ние, като славяни, трябва винаги да сме заедно. Струва ми се, че красотата ще спаси света, както е казал Достоевски. Това е гениално.
.