Елена Алексиева: Обичам когато книгата и корицата образуват едно цяло

След романите "Рицарят, дяволът, смъртта" и "Тя е тук" писателката Елена Алексиева съвсем наскоро издаде нов роман "Нобелистът". Ето какво сподели тя специално за читателите на Kafene.bg.

Много интересен сюжет. Отвличания, някой се представя за друг …
Естествено, че ситуацията, историята в целия роман е и няма как да не е българска, защото би било безкрайно странно един писател, който е изкарал целия си живот в България да вземе да си измисля истории за места, където е стъпил съвсем за малко.

Историята се появи доста внезапно. Явно че са се образували някои натрупвания, които не съм усетила много отчетливо и съзнателно. Като всяка история, като нейн автор, за себе си мога да проследя различни нишки – кое от къде е дошло.

До каква степен е фикцията и до каква е почерпана от реалността?
Историята е фикция в много голяма степен, но има и много неща в нея, които са реални. Трудно ми е да прокарам тази граница между факти и фикция. Посланията, които виждам в тази книга са напълно реални. Това, че някой герой има прототип, прилича на някого или не е напълно маловажно. За мен са важни внушенията, въпросите, посланията.

Според мен този сюжет, този роман, както и всяка литература е резултат от комплекси. От комплексите на своя автор, но и от комплексите на мястото, на времето, на обществото, в което живее. В този случай „Нобелистът“ събра, и то без да съм го планирала, някак си естествено стана – събра много български комплекси на едно място. Излезе, че това е убедителна форма да се говори за тези комплекси. Видях колко много неща са скачени помежду си. По някакъв начин, пишейки за такива комплекси, ми се иска да ги направя в такава степен видими, че хората, които се занимават с тяхното разпространяване в обществото или дори онези, които не си дават съзнателна сметка за тях, но по някакъв начин ги преживяват, да ги видят черно на бяло, да видят колко са абсурдни, колко са глупави, колко са нелепи и да вземат да се освободят от тях.

Биха ли я чели адресатите тази книга?
Адресатите на тази книга са много, като на всяка книга. Дали биха я чели? Нямам никаква представа. Не знам дали изобщо четат.

Този роман излезе такъв, че ми се струва, че е достъпен до най-широк спектър от читатели. И заради криминалното в него, и заради герите, и заради различните пластове в историята. Много би ми се искало повече читатели да намерят нещо за себе си в него, било то и чистото удоволствие да прочетеш една криминална история, което, според мен, е от големите удоволствия на четенето.

Как се приема романът?
Трябва да си призная, че не съм от авторите, които отблизо и настървено следят кой какво казва.
Имам обратна връзка от приятели и познати. Мисля, че за сега романът се приема доста добре. Да видим от тук нататък. Заради липсата на оперативна критика у нас тази обратна връзка се губи. Има доста колеги-автори, които си причиняват това ужасно зло да се разхождат в Интернет и да гледат разни форуми кой какво е казал. Това не е смислена, истинска обратна връзка. Това, че някой се чувства свободен в анонимността си да нахвърля нещо в Интернет, не е обратна връзка, това е избиване на някакви по-сериозни лични проблеми. Истинската обратна връзка е през оперативната критика, защото тя е някак си представителният отклик на читателите и тя е това, което информира бъдещите читатели, насочва вниманието. В този смисъл обратната връзка е аморфна, не много ясна, не знаем къде да я търсим, поне за мен не е ясно.
Другата причина, поради която обратната връзка е встрани от мен е, че аз съм си написала книгата, издателят я е издал. От там нататък тя заживява някакъв нейн живот, който си е лично нейна работа. Аз повече от това не мога да направя. Тя вече е в ръцете на читателите и как те реагират ме интересува, но не е нещо, което радикално да ми повлияе.

Много хубаво се е получила корицата – с тази игуана.
Да, аз съм много доволна. Много хубав ефект се постига с тази корица. Благодарна съм на Дамян Дамянов, от Сиела, който я направи. От една страна човек когато не подозира за какво е този роман, леко ексцентрично-обезпокояващо действа корицата, защото са събрани елементи, които не е ясно защо са събрани. Когато опознаеш историята, започваш да четеш и виждаш как тя се свързва със самия сюжет. И най-хубавото за мен е, че тя не просто отговаря, пасва на книгата, а коментира историята, което е много ценно.

Обичам когато книгата и корицата образуват едно цяло и всяка поотделно да е по-малко от двете заедно.

Инспектор Беловска – защо е жена, на фона на една доста мъжка професия? И главна героиня? Има ли реален прототип?
Не, няма реален прототип. Мъжкото като друго по някакъв начин винаги ми е било малко по-интересно. Но все пак последните години, работейки върху себе си и върху писането си, започнах да разтварям ветрилото. Затова реших тя да е жена. Още повече, че в „Тя е тук“, предишният ми роман с щения в криминалното – там пък героят е мъж. И сега като се замисля някак тук историята, романът печели от това, че Ванда е жена. Тя, с всичките си кусури и доста безобразно поведение на моменти, тя е доброто ченге, в случая, което не е малко.

Какво следва? Творчески планове?
В последните 6-7 години, без да съм си го поставяла за цел, имам едно много стройно темпо – по книга на година. Това не е самоцелно. Така ми идва, така ми се пише, така ми се работи и се получава. От тук нататък имам няколко идеи. Имам една идея, която я мътя от години и някак не успява да изкристализира и да си намери вярната структура, а ми е много важна и съм решила, че този път ще чакам да се материализира, така че да мога да започна да работя по нея. Замислила съм по-нататък още 1-2 книги. Не ми се иска да говоря от сега за тях, защото това е работа за следващите 5 години. Много ми се иска да направя Беловска, инспекторката, героинята на романа, да направя поне още няколко романа с нея. Има хляб в нея като инспектор, разследващ полицай, който може да разкрие повече от едно престъпление.

Още от този автор на Kafene.bg:

Премиера на Нобелистът на Елена Алексиева

Елена Алексиева "Нобелистът" – откъс

Премиера на „Рицарят, дяволът, смъртта” във Фабрика за чай

Сподели в: