Не обичам зимата, не обичам да газя сняг и все ми е студено. Затова с неохота посегнах към "На юг от разума. Ледената пустош на Антарктида" от Изабела Шопова на ИК "Колибри". Тогава си спомних думите Милена Ташева, PR специалист на едно друго издателство – "Софтпрес", която за интервю за Kafene.bg казва: "Бъдете по-смели в литературните избори. Прочетете поне една книга през 2016, към която никога не бихте посегнали – може да се изненадате от себе си". Слушам и изпълнявам, понеже съм примерен читател. И не сбърках.
Това не е обикновен пътепис, това е приключенска истрория на една жена, която обича авантюрите и която следва голямата си мечта – да отиде на Марс. Вместо това има късмета да кандидатства и да я одобрят чрез литературен проект да прекара един месец на българската научна база на Антарктида, на края на света, на юг от разума, в обятията на ледената красавица, омайница, вълшебница, изкусителка и ревнива любовница. Впрочем, както ще научите от книгата, условията на Марс и на Антарктида са много сходни.
Парадоксално е, че макар повествованието да ни отдалечава географски от нашите ширини, то ни сближава по чуден начин с живата и неживата природа на Ледения континент. Човърка въпроси като екология, глобално затопляне, човешки отношения, толелантност, взаимопомощ, отговорност, дисциплина, ред, работа в екип и др.
От няколко дни затворих последната страница и от няколко дни я отварям напосоки и препрочитам откъси. Редовно започнах да следя прогнозата за времето в София и да го сравнявам с климатичните условия на Антарктида. Сутрин, докато чакам автобуса, задължително хвърлям едно око на електронното табло да видя колко градуса е. Днес сочеше "- 8". Е, какво пък! И в Антарктида е толкова, по време на лятото, през януари 2016, когато Изабела Шопова е била там. А ако духа вятър и има буря, става много по-студено, непоносимо, нечовешки. Нямам право да се оплаквам, нито да мрънкам. Време като време. В такива условия хората живеят и работят на края на света. Като все пак, ние в България сме привилигировани, на нас ще ни мине и след три месеца ще се запролети.
Та ето какви неочаквани ползи ми донесе "На юг от разума": обогати познанията ми по география, история, биология, зоология, ботаника, геология, геодезия, вулканология, метеорология, глациология, астрономия; показа ми, че и най-лудата мечта, щом тръгнеш да я реализираш, ако е истинска и работиш за нея, ще стане реалност; страховете се преодоляват с желание и мъничко смелост; човек никога не е завършен и винаги може още, винаги може да надскочи възможностите и да разшири потенциала си. И на последно място, но може би най-важно – книгата е много, много, много забавна – на всяка страница има хумор, ирония и самоирония, на места се смях с глас.
Както казва във встъпителните думи към изданието проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, "Книгата е изповед на една сбъдната мечта, мечтата да попаднеш на място толкова далечно, самотно и девствено, че все едно си на друга планета, но наречена не Марс, а Антарктида."
Няма какво повече да увъртам: прочетете я, ще ви хареса!