Разговарям с Екатерина Костова за новия й роман "Писма под възглавницата" (Издателство "Хермес"). Премиерата на книгата ще бъде в Пловдив, на 9 декември, в 18 ч. в Арт клуб Библиотеката. За кого е тази книга, какво да очакваме от нея – за всичко това четете в интервюто.
Как се случи "Писма под възглавницата"?
Тази книжка се случи в продължение на години. От първия до последния разказ в нея има поне 8. В завършен вид, вече като роман, я оформих в началото на 2014-та. Тогава открих папка с историите, които в миналото си съм написала. И реших да ги обединя със сюжет, който оглежда всяка една от тях и я разказва.
За кого е тази книга?
За всеки, който обича да чете. За този, който обича да анализира миналото. Да търси в него ключове към вратите, които му предстоят да отвори.
Кога посягаме към книгите?
За моето поколение посягането към книгата е нещо обичайно. Макар и тогава, и сега, хората, които четат, да са малцинство. Мисля, че в какъвто и вид да са книгите – на хартия или в електронен формат – те винаги ще носят онази доза романтика на доразказването на сюжета от въображението на читателя, която прави от литературата несравнима с нито едно друго изкуство.
Иначе, към книга можеш да посегнеш и случайно. Когато си тъжен. Когато искаш да се скриеш от личната си емоция в чуждата. Или да потърсиш чужд отговор на твои въпроси. Разбира се, можеш да посегнеш към книга и за да се приспиш. Но всичко това са друг тип потребности. Затова и има толкова много различни книги 🙂
Самата ти как се вдъхновяваш?
Нямам нужда от вдъхновение отвън. За мен то е нещо, което съм почувствала. Може да го е предизвикало клонче с изплетена паяжина около него. Или човек, с когото дори не съм проговаряла.
Работиш ли над нещо ново?
Това лято завърших още един роман. Той не е така фрагментарен като „Писма под възглавницата“ или с паралелни сюжети като първата ми книжка – "Платното на Пенелопа“. Имам идея за още два сюжета. Просто трябва да ги започна.
Какво си пожелаваш?
Винаги здраве и здрави нерви. Защото от кого да поискаме най-голямото щастие на света, ако не от себе си? А за да го направим, трябва да живеем с всичко, което се случва във всеки един от дните ни – а в тях има и болка, и радост, и успех, и провал, и доброта, и злъч…
А на нашите читатели на Kafene.bg?
Да усещат вкуса на кафето винаги, когато го пият. Разбира се, това е метафора. Хубаво би било да се научим да препрочитаме писмата, които пишем до себе си – макар и наум, когато заспиваме или когато се будим. И още: световен мир 🙂