Блиц интервю с актьортие Симеон Лютаков и Милена Кънева за спектакъла "Едноокият цар" от Марк Креует, постановка на Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Варна, режисьор – Петър Денчев. Автор на снимките е Тони Перец.
"Едноокият цар" може да гледате на в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, на 31 март, 8 и 22 април.
"Едноокият цар" – къде ви намери и как ви промени?
М.К.: Отдавна очаквахме реализирането на този текст на сцена и когато излезе разпределението бях въодушевена – не съм работила преди с Петър Денчев, не се познавахме, освен бегло, текстът ми харесваше и предполагах, че ме очаква приключение в пътуването.
С.Л.: Застигна ме по пътя, заяде се с мен, измори ме ужасно и така и не се разбрахме накрая.
Разкажете за творческия процес по тази постановка и основните предизвикателства?
М.К.: Репетирахме около два месеца. Имаше един период, в който ми се струваше, че е дълго, но сега, когато премиерата е факт, си мисля, че всички ние – актьорите и режисьорът, изпитвахме особено удоволствие да общуваме в това време. Размяна на мисли, идеи, търсене на характерите на героите, нашите характери като хора в ситуацията на съществуването на театъра изобщо… Изключително полезна работа! Срещата с Петър Денчев ми дава надежда, че добрите предизвикателства на сцената съществуват.
С.Л.: Ще наруша правилата на блиц интервюто, ако отговоря подобаващо на този въпрос. Творческият процес при актьора може да бъде изпълнен в много крайни параметри. Ролята може да бъде отключена за час и всичко да премине в чакане до премиерата, нерядко се случва и обратния вариант – дълго след премиерата все още да не знаеш какво играеш. Никак не бързах. Срещата с героя ми се състоя малко преди края, седмица преди да излезем пред публика. Важно беше всички да се срещнем в една точка, да заговорим на един език и никой да не разбира какво казва другия, точно като в живота. Основната задача на Петър Денчев беше да ни лиши от рационалността, която носим със себе си. Нерационални персонажи в ансамбъл – чудесно предизвикателство!
Как прие публиката първите представления на Едноокия цар?
М.К.: Публиката според мен беше изненадана от хвърлената ръкавица – възторгваха се, плакаха, смяха се и страдаха с нас. Вярвам, че това ще продължи нататък.
С.Л.: Емоционално. Смях, сълзи, всичкоимаше. За три представления си излязоха само двама души – добър старт.
Едно изречение, с което да поканите всеки, който още не е гледал постановката да дойде?
М.К.: Елате, ако имате необходимост от театър, ако искате да погледнете в окото на съществуването ни.
С.Л.: Мълвата трябва да се носи измежду публиката, ако бях публика, щях да кажа.
Пожеланието ви за нашите читатели?
М.К.: Не се страхувайте да стъпите на пътища, които преди са ви се стрували непроходими. Бъдете здрави!
С.Л.:Никога не се скъпете за цената на мечтите си, неподозирате какви богаташи сте. Обичайте себе си и всички ще ви обичат. Бъдете здрави!
Още за спектакъла:
Интервю с режисьора Петър Денчев