Орлин Миланов участва в юнското Поетично кафене на тема "Еволюция" с цикъл от 4 стихотворения.
Еволюция 1
Ще кажат и едноклетъчните,
и първите земни муцунки,
че първите земни лекари са
левкоцитите и слюнката.
Да, само те и билките
са облекчавали рани.
Оцелявали са по-силните,
оцелявали са избрани.
Оцелявали са със зор –
с мускули, с нокти и с паст,
а естественият отбор
е имал абсолютна власт.
Но какво виждам и днес, какво?
Сила, войни и злодейства.
Уви, и в човешкото общество
законът на джунглата действа.
На теорията на Дарвин,
ако искате, се смейте,
ако искате, му вярвайте,
ако искате, недейте.
Еволюция 2
Тази сол, дето
я има в нас,
е от морето.
И ти, и аз
били сме водни
обитатели
и земноводни,
и опашати.
Били сме с козина,
пъргави, леки,
после от кожа
правехме дрехи.
С копия, с лъкове
дебнехме цел…
Радост и мъка,
плен и разстрел.
И територия
пазехме в племе.
Колко история
и колко време!
Перото хванахме,
запяхме песни
и ето – станахме
земно-небесни.
Еволюция 3
Казваш – вдигна пирамиди,
казаш – в Космоса отиде,
но развитие реално не се види.
Щом до отказ от месото
не достига обществото,
значи още е на пещерно ниво то.
Обществото е първично
нещо, но защо ти лично
да не бъдеш нещо по-различно?
Обществото е заспало
в дивото си праначало.
Ти го издигни в едно стъпало.
С тези лъскави машини,
с тези бляскави витрини
още сме си първобитнички гадини.
В нас ще си векува звярът,
докато цвърчи на скара
смляна плън и ни възбужда тази пара.
Еволюция 4
Какво има под блузката и под полагата,
каква ли крие се там гънчица и форма?
От тез загадки ни лиши жената –
разголи се без свян, без срам и норма.
Лиши ни тя от право на представа,
на грешна помисъл и на въображение.
Всичките работи да й ги видим позволява
и туй приема за нормално положение.
Уви, за тази женса еволюция
няма корективен механизъм,
няма закони, няма конституция.
Жената тръгна си по организъм.
Просто акълът ми не го побира –
докъде тя ще еволюира?