Евелина Папазова е родена в Асеновград, а от 1991 г. живее в Италия, където през 1996 г. започва да изучава ориенталски танци с най-добрите преподаватели. Постепенно задълбочава своите познания като посещава многобройни семинари, участва редовно в ежегодния международен фестивал “Ahlan Wa Sahlan” в Кайро. Евелина учи и усъвършенства своя стил с най-квалифицираните авторитетни майстори и хореографи в областта на ориенталските танци. Дипломира се като професионален преподавател в школата по ориенталски танци “Centre Artistique Zaza Hassan”, Париж, Франция. Участва в редица спектакли, театрални постановки и фестивали по цял свят редом с най-добрите и уважавани музиканти и артисти в това изкуство.
През 2001 г. основава и ръководи танцова школа “Sheherazade”. От 2004 г. води интензивни семинари и в България. Неотдавна Евелина отново се завърна за кратко в родината си, за да предаде в рамките на няколко учебни часа незаменим опит и умения на българските си ученички в няколко български града.
Тъй като у нас Ориенталският танц все още не е много популярен или поне представата в съзнанието на хората не е много изчистена, поканихме Евелина да ни разкаже малко повече за него. Тя с радост прие поканата ни и се оказа много словоохотлива. Благодарим ти Евелина!
Как се озова в Италия и какво те накара да се насочиш към изучаване и практикуване на ориенталския танц?
В Италия се озовах по простата причина че се влюбих в един италианец, който в последствие стана и мой съпруг. Така заминах и ето ме там вече 17 години!
Интересът към Ориенталските танци възникна съвсем случайно след като разбрах, че в близкия град до нас има такъв курс. Отидох от любопитство и бях приятно изненадана от това, което видях. Оказа се, че представите ми за този танц са били много погрешни. Нямаше нищо общо с така наречения кючек, с който често го оприличаваме в България. Този танц е нещо съвършено елегантно, грациозно и нежно. Танц изпълнен с чувственост и женственост, в който тялото и духът се сливат в перфектна хармония. Бях наистина много очарована и реших да продължа да посещавам курса. Това беше през 1996 година. В последствие продължих да задълбочавам и усъвършенствам моята техника и познания, посещавайки многобройни семинари с най-добрите световноизвестни хореографи и Майстори на това изкуство както в Италия, така и в чужбина. Участвала сам многократно и в най-известния фестивал, който се организира всяка година в Кайро – “Ahlan Wa Sahlan”, където имах възможността да уча “директно от извора”! И именно там срещнах моя най-добър египетски учител: Заза Хасан. Бих казала че това е човекът, който ми е дал най-много от всички останали! Дипломирах се като професионален преподавател в неговата школа “Centre Artistique Zaza Hassan” в Париж.
Откъде това влечение към източните култури?
Един истински професионалист не може да учи или да преподава танца на един народ без да познава неговата култура, защото той е част от нея. Именно чрез танца всеки един народ отразява духа и културата си.
Кой е любимият ти стил в Ориенталския танц?
Без съмнение Raqs Sharqi – класическата форма, считан като “класически” египетски стил. Това е най-изразителната, елегантна и изтънчена форма на този танц, присъща на кралския двор. Бих казала и най-трудната, защото в нея движенията са много по-сложни в сравнение с останалите.
Участвала си в редица представления по цял свят, в много от които си била солист. Кое от тях няма да забравиш никога?
Моите участия всички са като солист. Във всяко едно представление е имало неповторими моменти, но няма да забравя никога участието ми в спектакъла “1001 нощ “в Казабланка ( Мароко) през 2002 година. Това беше голямо изпитание за мен, тъй като никой (включително и оркестърът) не знаеше до последно коя ще е танцьорката и още повече, че ще е европейка. Оркестър “Мерниси” се състоеше от 22 компонента. Той е един от най-добрите в Мароко и често свири за царя. Погледнаха ме с голямо недоверие и съмнение че аз, европейката, ще успея да пресъздам достойно тяхната традиция. И то при условие че дори не сме пробвали нищо. Трябваше да импровизирам танца си върху известни арабски песни, които познавах, но не знаех те как ги свирят. А арабските музиканти имат способността да удължат една и съща песен с 10 минути, както и с 25 минути. Могат да ти я направят бавна и мелодична или много бърза и ритмична. Но още след първото ми изпълнение лично певицата влезе в гардеробната, за да ми направи комплимент, което в последствие разбрах, че било голям жест на признание и уважение.
Друг незабравим момент беше с един от най-известните танцьори на фламенко Хоакин Руиз в спектакъл “Ал Казар” в театъра на Модена. Съвместният ни танц беше негово решение в последния момент, почти преди да излезем на сцената. Абсолютна импровизация на ухажване между жената и мъжа в нежния и плавен ориенталски танц и страстното мъжествено фламенко. Получи се някаква божествена магия, която експлодира в бурни овации и аплодисменти от страна на публиката.
Професионалната ти кариера те среща с много велики артисти. На кого от тях се възхищаваш и би искала да приличаш?
Възхищавам се на всички тези, които са постигнали огромни резултати чрез много труд и усилия. Бих искала да приличам на тях по това! Никой не ти подарява нищо. Всеки един си изгражда своята професионалност индивидуално. Аз искам да приличам на себе си, да изградя мой собствен стил, който да ме различава от другите. Иначе ставаме неперфектно копие на някой си… губим идентичност.
Чувстваш ли се успяла? Какво още искаш да постигнеш?
Ако говорим във живота –Да! Имам подкрепата на семейството ми във всяко едно начинание. Работя нещо което ми харесва и то ми доставя голямо удоволствие. Обичам да пътувам и контактувам с хората. И тази професия ми го позволява.
Доколкото професионално, … има още много неща, които искам да постигна. Колкото повече научаваш, толкова повече се чувстваш невеж. Спреш ли в развитието, значи умираш.
Каква е формулата на успеха?
Ако я знаех, щях да съм успяла! Знам формулата КЪМ успеха – постоянство, скромност и много труд.
Ръководиш танцова школа “Шехеразад”. Как мотивираш своите ученички да се усъвършенстват? Какво ги съветваш?
Първо с личен пример. Винаги има какво да се учи. За да постигнат това което искат, трябва да се трудят много усърдно. Трябва да посветят време и да са постоянни. Да са концентрирани и да имат уши за музиката и очи за преподавателя по време на лекцията. Само по този начин резултатът е гарантиран.
Може ли всеки да усвои тънкостите на танца? Или трябва “да ти идва отвътре”?
Хубавото в този танц е, че няма възрастови граници или определени физически изисквания.
Това е танцът на жената! Всяка една може да се доближи и потопи в магията му, за да преоткрие своята женственост, като същевременно с това придобива повече физическа и емоционална увереност в себе си и в своите възможности. А това, което ти “идва от вътре” може да е само талант. Но, само с талант до никъде не се стига. Трябва да се развие, за да може да изпъкне.
Наскоро ти се върна за малко в България. Как оползотвори времето си тук?
Съчетах приятното с полезното.
Приятното е, че независимо от натоварената ми програма и малкото време, успях да проведа семинари в София, Варна и Асеновград (моят роден град). Проведох общо 60 часа лекции. Много ме радва, че интересът към този танц нараства все повече.
Полезното е, че успях да направя и сайт на български, в който има много подробна информация относно ориенталските танци:
www.evelinapapazova.com. Препоръчвам го на всички тези, които се занимават с това изкуство!
Останалото време го посветих на моите приятели и семейството.
Какво ще кажеш на българките, които искат да изучават изкуството на Ориенталския танц? Кога ще имат възможност отново да се срещнат с теб и да посетят някои от семинарите, които организираш?
Съветвам ги да си подбират много внимателно преподавателите.
За съжаление напоследък много често се срещат импровизирани инструкторки, които нямат никаква професионална формация или квалификация зад гърба си. Особено в България, където все още няма достоверна информация и реална представа за този танц. А това е много рисковано, защото освен неправилното разпространение на танца, един такъв преподавател създава погрешни навици в ученичките, които после много трудно се изчистват. Аз го виждам в девойките, които са били на такива курсове и после идват в моите семинари. Липсва им основата, която е най- важна, за да може да се изгради върху нея нещо солидно. Трябва да се работи и върху качеството на движението, а не само върху количеството. В това се състои разликата. Без да забравяме че Танцът е изкуство, което значи че има история, техника и сърце!
Аз ще съм отново в България в началото на януари и после пак през април и лятото. Целта ми е да разпространя това изкуство в пълен респект към автентичната му традиция.
Има ли бъдеще Ориенталският танц?
Определено да! Продължава да се популяризира все повече в цял свят.
Не случайно известната Izadora Duncan пророкувайки написа: “Танцът на бъдещето ще бъде танцът на миналото… бъдещият танц ще дойде от Африка… танцьорката на бъдещето ще танцува свободата на жената, тя ще свърже най-чистата интелигентност с най-голямата свобода на тялото”.
Какво според теб трябва да се направи, за да се подобри имиджът на Ориенталския танц? Защото за момента все още за повечето хора в България ориенталският танц е синоним на кючек. А кючекът обикновено се свързва със съмнителни кръчми, кебапчета и ракия…
За щастие на Запад никой не познава понятието кючек, така че няма нужда да се определя разликата между двата термина. Това е типично само за балканските страни. Истинското име на този танц е Raqs Sharqi, което буквално преведено от арабски означава: Raqs (танц) и Sharqi(ориенталски, близкоизточен). Това е танцът на арабските народи, макар че това понятие е много обобщително, тъй като в него има най-различни форми. От фолклора до класическата. Освен това всяка арабска държава има и своите местни характерни танци.
Лошият му имидж се създава благодарение на комерсиалните изяви на неекспертни “танцьорки ”, които представят танца като нещо еротично и се отдалечават много от неговата същност поради липса на познания. Няма вулгарна стъпка или движение, има вулгарно изпълнение. Тоест, този, който танцува, дава стойност на танца си чрез неговата интерпретация и избора на мястото, където представя това изкуство. На Запад се нарича непрофесионален подход!
Ще ни издадеш ли кои са предстоящите ти проекти? Предвиждаш ли изява на българска земя?
Аз вече съм се изявявала в България, макар че много трудно се намират подходящи места за това. В момента имам идеи върху които работя, но за сега предпочитам да си останат в тайна.
Разкажи ни нещо за човека Евелина Папазова. Какво обичаш да правиш през свободното си време? Какви книги четеш? Какви филми гледаш?
Човекът и танцьорът Евелина Папазова не са много различни. Това, което сме в живота, го показваме и на сцената. Аз съм един много семпъл, весел и комуникативен човек, който влага много любов и страст във всичко, което прави. Нямам много свободно време, тъй като съм заета всеки ден от седмицата между школата и спектаклите, които изнасям. Но когато мога оползотворявам свободните си моменти във всякакви креативни неща. Обичам да чета всякаква литература, но не ми остава много време за телевизия.
Липсва ли ти България? Какво изпитваш, когато стъпиш на българска земя?
В първите години много. Сега не, защото си идвам често, а пък и с появата на интернет можеш да си комуникираш и пишеш с всички в реално време. Все едно съм си там. А България не е чак толкова далече! Два часа път със самолет!