Днес ви срещаме с Евелина Катерова – творец и човек на изкуството в пълния всеобхватен смисъл на тази дума. Тя рисува, прави бижута, работи с глина и текстил.
Но освен творец и художник, Евелина е и преподавател – тя предава на другите магията на изкуството и ги учи как да го превърнат в част от живота си. Преподавател е в Арт Клуб Рояна, който тази година празнува 10 години от създаването си.
Евелина, благодарни сме за възможността да си поговорим с Вас. Вие сте творец с разностранни интереси – разкажете как се разви всеки от тях и коя беше първата ви любов – рисуването, бижутата, работата с коприна, глината…
Първата любов е работата с глина, защото благодарение на майка ми, художник-керамик, от малка се докоснах до този пластичен материал. В училището за приложни изкуства заобичах топлината на метала, обработката и многообразието от възможности за работа с него. От кованото желязо, през пластичността на медната пластина до среброто, с което се дипломирах (накити от сребро). Многообразието от материали винаги е било предизвикателство за мен.
Талант ли е да си художник или както всяка друга професия – много упорита работа и упражнения?
Моето лично убеждение е, че всеки човек може да се научи да рисува, спазвайки определени правила. Разбира се, рисуването изисква много практика и упражнения. Дори и талантливите хора имат нужда от подкрепа, упражнения и развитие.
Колко фин е балансът между творенето като професия, от която трябва да се храним, в ежедневния й прозаичен смисъл, и творенето като мисия? Как го постигате Вие?
Няма нищо по-хубаво от това години да си мечтал, учил и завършил в областта на изкуството и да го свържеш със своята работа, оставайки верен на себе си. Балансът се постига чрез съчетаването на творчески идеи и работна среда.
Чувствате ли това, с което се занимавате, като призваниe? Вие не просто творите, но и преподавате…
Годините работа с деца и възрастни ми дадоха увереност, че имам призвание като преподавател. До момента съм обучила над 200 възрастни ученици в Арт и хоби клуб Рояна и неизброим брой деца в годините като учител в училище и в клуба.
Как се преподава изкуство въобще? Трудно ли е да облечеш една емоционална и субективна сфера като изкуството в педагогическа логика?
Не е лесно да се преподава изкуство на хора, които преди това никога не са се занимавали с рисуване. При децата терминологията трябва да е интересна, ясна и привлекателна, а за големите е нужна по-голяма мотивация. Постигам я чрез индивидуална работа с всеки курсист, като се съобразявам с неговото светоусещане, търпение (нетърпение), възможности и характер. Опитвам се с чувство за хумор и ярки примери да им представя съответната тема, за да ги вдъхновя и насоча в творческата дейност.
Какво е удовлетворението, което Ви дава преподаването?
Удовлетворението е, когато видя грейналия поглед на децата и възрастните пред собствените им творения. Радва ме, когато мои ученици споделят, че рисувайки сами вкъщи, се сещат за насоките, които съм им давала по време на уроците.
Какви са учениците ви? Преподавате и на възрастни – предизвикателство ли е това?
Изпитвам удоволствие да преподавам на възрастни, но е голямо предизвикателство, защото те вече са с оформени възгледи и характер. В курсовете за възрастни създаваме много приятелства, топли взаимоотношения и с нетърпение чакаме всяка наша среща. Освен заниманията през седмицата, ходим и на пленери в България и в чужбина. Там съчетаваме рисуването по наблюдение с опознаваме на района и не пропускаме да се забавляваме.
Арт център Рояна става на 10 години през 2018 г. Какви бяха те и как се оцелява в България от изкуство?
Арт и хоби клуб Рояна е от първите рисувателни клубове в България, а със сигурност първият, който предложи курсове за възрастни с индивидуално отношение.
Работата ни с деца и възрастни от 4 до 84 години не спира и ние сме благодарни за доверието, приятелските отношение и отзивчивостта на всеки един курсист – малък или голям, минал през нашето ателие. Благодарение на добрия мениджмънт на Габриела Кожухарова съществуваме вече 10 години, въпреки конкуренцията. А художниците в ателието постоянно раждаме нови, различни, творчески идеи.
А как се роди страстта Ви към правенето на накити?
Моя учителка и вдъхновителка за правене на сребърни накити е Вили Дунин. Тя ме научи, че накити се правят с фантазия и любов и ме вдъхнови със собствената си колекция, инспирирана от българското народно творчество. Влагам душа и традиция в бижутата си, като мисля, че това е причината да бъдат носени с удоволствие.
Разкажете какво Ви предстои през 2018 г?
Преди десет дена в нашия клуб открихме традиционната ни изложба на курсовете по маслена живопис. Всички картини бяха на високо ниво и се гордеем с красивите творби на нашите курсисти.
Следващата ни изложба за деца и възрастни ще е през месец септември във връзка с предстоящия ни 10-годишен юбилей.
Благодарим за отделеното време!