Евгени Йорданов: Изкуството кара хората да мечтаят

"Изкуството кара хората да мечтаят и разширява въображението им", сигурен е художникът Евгени Йорданов – творец с многопосочни търсения и изяви. Повече за него вижте в личния му сайт.

Определят стила ви като сюрреалистичен. Какво искате да възприеме/почувства от тях зрителя, когато ги гледа?

Когато гледа една картина, всеки човек я възприема по свой начин, в зависимост от много неща, дори и от настроението, в което се намира в дадения момент. На мен ми се е случвало хора да ми споделят коренно противоположни впечатления от моя картина. Някои виждат позитивно изображение, докато на други същата картина им се е сторила мрачна. Така че, наистина всеки човек е индивидуална вселена, със свои закони и критерии за това кое е красиво, грозно, или въздействащо.

Художникът завинаги ли остава верен на своя стил на рисуване?  Има ли случай в българската, и а в световната практика, когато един художник в течение на годините сменя стила си на рисуване. Вие бихте ли сменили своя стил?

Смятам, че малко художници остават завинаги верни само на един стил. По-скоро всеки художник е в непрекъснато търсене на нови изразни средства, с които да предаде по-добре творческите си виждания. Много красноречив пример е Пикасо, който преминава през няколко много различни един от друг стилове, докато стигне до този, който го изразява най-добре. Той започва да рисува в реалистичен стил, по-късно заедно с Жорж Брак създават кубизма, минава през сюреализма и през още няколко периода в творчеството си, като във всеки един от тези стилове той създава шедьоври. 

Нужно ли е една картина да бъде обяснявана, подобно на отзивите за литературни произведения?

Една картина има смисъл да бъде обяснявана единствено, ако тя изобразява някаква конкретна история, която няма как да бъде разбрана само от изображението. Иначе само името на творбата е достатъчно да даде някаква представа за основната идея на автора. Хубаво е заглавието дори да не бъде съвсем конкретно, за да дава повече свобода на въображението. Някои художници допълват внушението на картините си с любими мисли, или стихове, което дава допълнителен поглед и по-богати асоциации у зрителя.

Казвате, че обичате да работите в съчетание с други изкуства. Например модното ревю на дизайнерката Светла Димитрова се е състояло на фона на вашите творби.

Отворен към всякакви идеи и след една среща с уважаваната от мен дизайнерка Светла Димитрова, за мен бе удоволствие да направим съвместно представяне. Моите картини и нейните тоалети не бяха съобразени стилово, защото идеята дойде съвсем спонтанно и не сме имали време да подготвяме нещо с обща, обединяваща идея.

В такива проекти картините са фон или контрапункт?

В зависимост от конкретната симбиоза, картините могат да бъдат както фон, така и контрапункт, или допълнителен акцент.

При писателите/поетите вдъхновението е толкова важно, колкото техниката на писане. Как е при художниците и хората на изкуството – вдъхновението ли е "по-трудната" част, или техническата реализация? Къде вие намирате извор на нови теми/образи/сюжети за рисуване?

При художниците вдъхновението е също толкова важно, особено в началния етап. След като си избрал сюжетът и темата на картината, идва техничната част, когато сядаш и рисуваш. Можеш да работиш по нея и в дни, когато нямаш желание, особено ако е поръчка, но първоначалният момент на вдъхновение е много важен, защото се вижда разликата между картина, рисувана с емоция и такава – без. Иначе теми и сюжети за вдъхновение конкретно аз намирам в почти всички други изкуства, както и в природата и нейните всевъзможни форми. Много ми въздействат филми, книги, концерти, фотографии, цирковото и танцовото изкуство. Интересни лица, които случайно срещам на улицата също са ми въздействали. Въобще клишето, че вдъхновение можеш да намериш във всяко едно нещо, стига да имаш очи да го видиш, е вярно.

Какво е мястото на изобразителното изкуство днес в живота на българина?

Като цяло България не е сред страните, където отношението към изобразителното изкуство се възпитава от ранна възраст, както е в по-големите европейски държави. У нас, разбира се, има ценители на това изкуство, но има и много хора, за които да се занимаваш с рисуване не е нещо сериозно. Отношение към изкуството наистина се възпитава още в детските години и е важно да бъде формиран такъв интерес още от родителите, а по-късно и от учителите. Много хора смятат за по-престижно да притежават репродукция на известна картина, отколкото да имат някое оригинално произведение. В последните години все пак има раздвижване в това отношение, което е хубава тенденция.

Имате ли любима максима за изкуството?

Харесва ми мисълта, че изкуството кара хората да мечтаят, защото точно мечтателите дърпат света напред и разширяват границите на възможното. Допада ми и изказването на Пикасо – „Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието!“.

Сподели в: