„Дърветата са стихове, които земята пише връз небето. Ние ги поваляме и превръщаме в хартия, та да отразяваме на нея своята пустота” – казва Халил Джубран.
Корените им дълбаят дълбоко, дълбоко земята, достигайки отвъд границата на живота и смъртта. Клоните им се протягат високо, високо в небето, докосвайки невидимите гънки на самата Вселена.
Дървото е един от най-универсалните символи на духовната култура на човечеството. То символизира централната ос на света, съединяваща Небето и Земята, човекът и неговия път към духовните високи; цикълът живот-смърт-възраждане; Вселената и нейните процеси на вечно обновление; съкровенната мъдрост и тайнствените закони на битието.
Неслучайно древните хора са боготворели дърветата и са ги свързвали с мистичните сили на природата. В митовете на много народи присъстват две дървета – Дървото на живота и Дървото на познаването на доброто и злото. Как ще използваме плодовете на познанието на доброто и злото – зависи от самите нас. Дърветата са символ на мъдростта и нирвана.
Мистични практики разказват за целебната прегръдка на дървото. Прегърни ствола, затвори очи, почувствай хармонията му.
Днес в славянските страни се възражда традицията в деня на сватбата младоженците да посадят дърво – за здраво семейство, плодовитост и дълго семейно щастие.
„Най-доброто време за засаждане на дърво е преди 20 години. Ако не тогава, направете го сега”, гласи една китайска поговорка.
Снимка: Laura, Някъде в България
Вижте още:
Дървото на познанието – разказ с фотоапарат