Има музикални жанрове, които трябва да се усетят с всички сетива; има жанрове, в които изпълнителят, дори и да пее на неразбираем за слушателя език, излива душата си в песента и емоцията се влива в публиката. Има жанрове, които задължително трябва да се чуят на живо. Такъв е португалският блус, наречен фадо. Казват, че ако не си го усетил, бидейки очи в очи с фадища, все едно не си го слушал.
Fado е латинска дума и означава съдба, но всъщност фадо е начин на живот. Присъщата за града кахърна баладична песен, чийто текст се отнася за приемането на жребия на съдбата и нещастната, несподелена любов се нарича фадо. Фадо изразява силни и противоположни чувства, нормални за един човек, като радост, любов, ревност, но най-вече носталгия… Фадо е сърцето на Португалия. Традиционната португалска музика – фадо – е лирична и страстна, изпълнява се предимно от жени и се пее в кръчмите из цялата страна. Макар да са минали много векове, откак се пее фадо, тази меланхолична и тъжна музика е все така жива и истинска и днес.
Една от най-забележителните фадо изпълнители е Дулсе Понтеш. Родена в Монтижу , във висините на Лисабон, от другата страна на реката Тежу през 1969 г., Дулсе Понтеш се запознава с фадо традицията още в ранна детска възраст от чичо си Карлос Понтеш – един от харизматичните фадо певци. Тя израства в артистична атмосфера – всеки от семейството й е свързан по някакъв начин с музиката. На 7 години започва да изучава пиано в Националната консерватория в Лисабон. Тук именно тя развива интереса си към музиката и разбира, че тя е нейната съдба. През следващите години Дулсе Понтеш започва да посещава курсове по съвременен танц, снима се в телевизионни програми и рекламни клипове. През 1991 г. Дулсе Понтеш стига до осма позиция на конкурса Евровизия с песента Lusitana Paixao и така придобива значителна европейска популярност. Първата й плоча излиза година по-късно, а през 1993 г. записва албума Lagrimas, в който смятаната за наследник на великата Амалия Родригиш Дулсе Понтеш показва, че има собствено звучене, в което се преплитат фадо и елементи от португалския фолклор, както и от африканската, арабската и берберска традиции. Нейната песен Cancao do Mar влиза в саундтрака на филма Primal Fear на режисьора Грегъри Хоблит, номиниран за Оскар и така гласът на Дулсе Понтеш прекосява Атлантика и се заговаря за португалската песен навсякъде. Това, което започва групата Мадредеуш с филма на Вим Вендeрс "Лисабонска история", го доразвива и довършва Дулсе Понтеш. Испанският журналист Макси де ла Пеня заявява: "Дулсе Понтеш наистина постигна невероятен социологически ефект. Благодарение на нея младите преоткриват фадото и през последните години сме свидетели на богата реколта." По това време Дулсе Понтеш неспирно е на турне из Европа, Америка и Азия. Скоро тя бива забелязана от великия композитор Енио Мориконе, който включва нейното изпълнение на Brisa do Coracao в саундтрака към филма на Роберто Фаенца Afirma Pereira. Очарован от младата Дулсе Понтеш, великият маестро й обещава да помисли за цялостен съвместен проект, но след 30-тата й годишнина. Работейки безспир, Дулсе Понтеш записва три албума, в които разширява кръга артисти, с които работи. В повечето албуми певицата си сътрудничи с Леонардо Амуедо, нейната сродна музикална душа, както и с Уейн Шортър, Жак Мореленбуам, Трилок Гурту, Мариs Жоау и Кепа Йункера. Освен това, бидейки многолик артист, Дулсе Понтеш композира, пише текстове на песни, интерпретира философски поеми като "O Infante" на Фернандо Песоа.
Не след дълго заваляват множество предложения за сътрудничество и в резултат на това се раждат прекрасните й дуети с Андреа Бочели, Хосе Карерас, Сезария Евора, Каетоно Велозо, Мариза Монте и с галисийсия изпълнител на гайда Карлос Нунес. През 2000г албумът й O Primeiro Canto е награден с най-престижната португалска награда "Хосе Алфонсо", а критиката заявява, че това е "пътуване към първоизвора, в което Дулсе Понтеш преоткрива отдавна забравени инструменти." След поредица от важни съвместни концертни изяви, дългочакваната й работна среща с големия Мориконе придобива ясни очертания. През 2004 г. албумът им Focus е вече факт. За съвместната им работа Енио Мориконе признава, че е предвиждал албумът им да има успех, но не е очаквал процесът на работа да е така вълнуващ. "Вокалните качества, които показва Дулсе в този запис, са живи, сложни, и изключително разнообразни, засягащи всички аспекти на пеенето." През същата година Дулсе Понтеш печели наградата Best Latin Singer на испанската звукозаписна и видеозаписна асоциация и наградата Tenco в Сан Ремо. На церемонията тя е представена като "изобретателя на новото фадо".
Дулсе Понтеш има магнетично завладяващо присъствие на сцената, а опитът й в танца и театъра й дават допълнителна артистична сила, като я правят неотразима. Тя продължава да търси и експериментира уверено. Записва концертния си албум "O Coacao tem Portas" и начева нови сътрудничества – този път с композитора Джордж Даларас и с оперната певица Монсера Кабайе.