Доц. д-р Моника Попова е водещ преподавател в програмите по керамика и дигитални форми в Нов Български Университет.
Тя разказа пред Kafene.bg за новооткритата изложба "Моята любима чаша", която отскоро краси стените на учебното заведение и радва окото на преподаватели и студенти.
Доц. д-р Попова има амбицията освен да популяризира програмите по керамика в НБУ, в които от настоящата учебна година се въвеждат 3D технологиите и 3D керамично принтиране, но и да представи възможностите на ателиетата по керамика пред студентската аудитория.
Изложбата "Моята любима чаша" представя съвременни графични изображения на над 200 студенти върху нестандартна повърхност, различна от традиционната хартия. Прехвърлянето на авторските изображения върху порцеланови чаши дава възможност на студентите да се докоснат до магията на керамиката, която има невероятната способност да съчетава традиция и съвремие.
Разкажете ни за тази изложба, как се роди и каква е целта й?
Изложбата се роди в процес на работа със студенти, които наброяват около 200 души, от различни департаменти, от различни програми. Водя освен програмите по керамика в Нов Български университет, също и други курсове пред голям поток от хора, студенти, които са на базово ниво. Те записват курсове, които са свързани с изкуства. Желанието ми беше те да бъдат интегрирани във всичко, което правим в ателиетата по керамика. Това е една прекрасна възможност да разберат целия процес по направата на един продукт, един артикул, който всъщност най-много ползваме в бита – това е нашата персонална любима чаша. И прекрасното е, че те успяха да създадат свои изображения, които да интегрираме, да инкрустираме върху тези съвсем универсални чаши, макар че между тях има чаши, които са създадени по ръчен начин, ротационен.
Целият процес се случва тук в университета, което е нещо също изключително интересно. Голяма магия е, защото студентите не могат да повярват, че тяхната рисунка се създава по един класически начин и се изпича по този пак класически керамичен метод. Също така освен че 200 души са въвлечени, привлечени в този проект, те имаха възможност да се запознаят помежду си, защото едно е в аудитория, съвсем друго е как се държат в зона, където се работи. Сближават се и с преподавателите си по този начин… но и едно от най-големите ми желания в този проект е, освен те да създадат своя персонална чаша, и да могат да участват в едно начинание, което сме стартирали от няколко месеца – да закупим 3D керамичен принтер. Така че средствата от всички тези чаши ще бъдат вложени в закупуване на този 3D керамичен принтер. И също така те ще имат възможност с всяка една от своите персонални керамични чаши да участват за евростипендия. Т.е. са включени поне десет допълнителни бонуса, които ще последват целия този проект, свързан с персоналната любима чаша.
Какъв беше подходът, да кажем нещо по-конкретно за самите чаши… всеки беше поканен да отрази своята идея? Имаше ли някаква тема?
В началото мислех да поставя тема, но слава богу не го направих. Това щеше да капсулира и ограничи студентите. И затова им дадох една абсолютно свободна тема – да нарисуват свое изображение, свързано с идол, любима визия, графика, персонаж, стил, анимация. Въобще темата е изключително отворена и това създаде една много различна и разнообразна визия на чашите. Нито една чаша не се повтаря, всички са абсолютно индивидуални. Процесът е невероятен.
Колко се продадоха дотук и имате ли очаквания как ще продължат продажбите? Стената е толкова красива. Аз искрено се възхитих, когато я видях, ще ми е жал, когато изчезнат чашите.
Да, това именно е и плюс, и минус. Подреждайки всички тези 200 чаши, концептуалният елемент на цялата визия е страхотен, но същевременно при продажба част от тази визия се нарушава и затова страдаме покрай този момент. Решихме, че трябва да допълваме тези дупки и започнахме да създаваме свои вече ръчно направени чаши, защото голяма част от представените на изложбата са фабрични, т.е. само изображението и технологията са създадени в университета. Дупките запълваме с ръчно направени чаши, които също са инкрустирани с авторски ваденки от студентите.
Това, че в НБУ постоянно се случават подобни изложби на Ваши студенти, оживява много университета и прави облика му много по-човешки, нестрог, модерен. Радвам се, че съм тук и откривам нови неща. Смятате ли, че това привлича студентите и доколко те са готови да се възползват от свободата, която им се дава? Имат възможност да работят с нови материали, нови техники, да откриват, да създават…
Моето желание е да създам една керамика в НБУ, която да е хибрид между традиция и съвремие. Този проект е един от тези ми ангажименти към създаването на тази комплексна визия. Това разбира се ще привлече младите хора, защото за момента на думата керамика всеки реагира като на нещо, което е пак в традицията. В главите дори на младите хора е архаично какво представлява керамиката. Съвременната керамика включва изключително много изразни средства, като живопис, графика, дори пърформънс, въобще съвременни понятия, свързани със съвременното изкуство. Но за да можем да привлечем студентите и младите хора, ние трябва да им покажем как трябва да изглежда съвременната керамика. Това е изключителна отговорност и аз съм убедена, че НБУ случва такава керамика и съвременна визия. Повече хора са привлечени. Изкуствата въобще са интегрирани във всички посоки. Те освежават и облагородяват представата на младите хора за това какво представлява изкуството въобще в световен аспект.
Пожеланието Ви за бъдещето на изложбата и към студентите по повод новата 2017-а година?
Всеки един проект поражда друг проект… веднага след като подредихме тази изложба ни дойдоха идеи за следващи проекти. И разбира се и другите департаменти се запалиха. За пръв път на тази стена се подрежда такава инсталация, обикновено на нея има или графика, или живопис… Появява се интерес от други колеги да направят нещо подобно. Няма как един такъв проект да не породи много позитиви след себе си.