Доротея Луканова е инициатор и автор на идеята за „Детство“ – сборник-кауза с текстове на 34 души, които споделят свои спомени и мисли за детството си (издателство „Изток-Запад“). Тези разкази са малко носталгични, понякога тъжни, много топли, изключително весели като смешните случки, описани в тях, но най-много – прегръщащи ни с онзи незабравим воал на приказното ни детство.
Представи се за нашите читатели.
Казвам се Доротея, а имената, с които се обръщат към мен, вече надминаха като бройка пръстите на двете ми ръце, затова съм дала свобода на всеки. Най-честото напоследък обръщение е Дороти и като че ли виждам връзката с любимата книжка „Вълшебникът от Оз”. От три години реализирам голямата си мечта – писането, което се случва по желание, без да имам понякога контрол, думите идват в най-неочаквания момент, подреждат се, а аз само ги поставям графично на белия лист. Имам прекрасен син на шест години, Денис, но не белята, а един голям щурак, с магнетично въздействие върху околните, който понякога ме изумява с въображението си, весело човече, което ме учи всеки ден на много неща. Опитвам се максимално да оползотворявам времето си със смислени занимания, които ми носят силно духовно и човешко удовлетворение. Първите седемнадесет години от трудовия си, на пръв поглед, разнообразен, стаж, прекарах в няколко много големи компании и две-три по-малки.
Покрай отглеждането на детето и при навършване на четиридесетата ми година, преобразувах и като че ли пренасочих търсенето на себе си вътре в мен самата. Казват, че тази възраст е преломна в много отношения. Намерих един път и ще бъда най-щастливият човек, ако успея да го следвам, без да ми се наложи да направя компромис поради определена икономическа условност. Това са социалните каузи и писането.
Как се роди идеята за сборника „Детство“ и какви са целите му?
Идеята за сборник „Детство” се роди в една нищо не подозираща сутрин, докато кротко, в твърде ранния час, пиех първото си кафе. Беше зима, а тогава, обикновено ми хрумват само неща, свързани с лятото. Спомних си една невероятна сутрин, по-скоро – събуждане по време на една ваканция при баба, на село. Същата картина, като усещания, като емоции и цветове, отново се оформи в мислите ми и придоби завършен вид. Внезапно си помислих какво би се получило, ако не само аз, а да кажем още 20-30 или 50 човека опишат първата си асоциация, когато си помислят за своето детство. Това можеше да е импресия, както се случи при мен, а можеше и да е весела случка, чувство, шарена палитра от преобразувани детски спомени под формата на завладяващи разкази. Отлежа известно време и след това се случи един неочакван обрат в живота на семейството – без предупреждение при нас дойде диабетът (ноември 2014 г.), а от това малко по-късно се роди втора идея. Двете се събраха и се появи каузата на детските спомени. Целта е благотворителна и е насочена към децата с диабет, а по-конкретно се изразява в предоставяне на сумата от продажбите под формата на материални дарения за отделението по диабет в Клиниката по ендокринология на Специализирана болница за активно лечение по Детски болести, гр. София.
Лесно си спечели авторите да се включат в него?
Обявих началото на кампанията по събиране на разказите в края на април, 2015 г., когато създадох и ФБ групата „Детство – проект сборник”. В началото Процесът бавно креташе и за миг си помислих, че може би няма да мога да изпълня задачата си както трябва. Но дойде ноември, 2015 г. , когато светът отбелязва Световния ден за борба с диабета (14 ноември), споделих с няколко близки от групите за родители на деца с диабет и стана чудо. Информацията, идеята и каузата, попаднали в подходящите ръце за кратко се разпространиха така, че започнах да получавам в някои дни по 3 разказа. До средата на декември имах тридесет и пет разказа. Още нямам обяснение, но и не е нужно. Фактите говорят сами и резултатът е повече от прекрасен – красивата ни синя книжка излезе на бял свят на 13 юли 2016 г.
Как намираш думи за говориш със сина си за диабета – наричате го „болест“, „състояние“ и как го окуражаваш да вървите напред като се съобразявате ежедневно с диабета?
Нашият син прие до голяма степен медицинската част на диабета още в отделението както и ние, неговите родители. Там получих най-ценния съвет от една от медицинските сестри: „Най-добрият начин е да приемеш диабета като част от семейството, учиш се бързо и продължаваш напред, така както си живял”.
С мисълта, че като родител всеки от нас е длъжен да пази своя дар – детето си и да направи всичко възможно да му осигури пълноценен живот, не ни е трудно и продължаваме напред. Ние не говорим какво пречи или какво предимство дава диабета. Стремим се да сме максимално близо начина на живот на всяко дете, разбира се, съобразявайки се с няколко специфики, които с течението на времето стават рутина, както миенето на зъбите вечер. Веднъж Денис ме попита дали диабетът няма да се махне. Казах му, че се надявам един ден и това да стане, но засега трябва да правим определени неща така, че диабетът да не ни пречи. Стараем се да научим детето да не счита диабета нито като създаваш му негатив нито измислено предимство. А това, в нашето, доста изостанало общество, е трудно осъществима задача. Макар и да сме се справили до голяма степен с медицинската част от ежедневието, социалният елемент е процес, който обхваща всички хора и пряко рефлектира върху тези с някаква здравословна специфика и няма да се справим за 2 г. Трябва неуморна образователна и информираща, даже бих казала превъзпитаваща стратегия – всеки човек е важен и ценен и никой няма право да го етикира, затваря и блокира под какъвто и да бил претекст.
Като семейство какво ви научи диабета?
Като семейство разбрахме, че каквото и да се случи, ние сме заедно и се подкрепяме, независимо от безсънните нощи, финансовите проблеми понякога, спънките около нас. Знаем, че сме на прав път и това ни дава силата да се борим за бъдещето. Вярвам, че така продължават напред всички. Животът е дар и той трябва да се уважава. Живеем пълноценно, с приятели, с игри, с празници и делници, с пътувания и почивки като всички останали. Наложихме си бързо да успеем да сме способни да контролираме някои специфики и не си позволяваме лукса да се отпускаме в безсмислено самосъжаление. Сълзите ги изплакахме през първия месец, изчистихме си душите и се изпълнихме с вяра, надежда и любов.
Как ще продължиш изречението „Животът е хубав…
Животът е хубав, защото е най-перфектният балансьор. Когато затръшва една врата, веднага след това отваря друга.
Още за книгата:
Книгата със спомени е замислена и създадена с цел да помогне на децата в един от най-трудните им периоди – когато за първи път се сблъскват с думата ДИАБЕТ – неканеният гост в семейството им, с когото се налага вече да се съобразяват, както и във всички предстоящи необходими болнични посещения при промяна и коригиране на терапията или въвеждане на нова технологична помощ в контролирането на диабета.
Това се случва в отделението по диабет на клиниката по ендокринология на Специализирана болница за активно лечение по детски болести, град София. Затова и смисълът на каузата на сборник „Детство“ е определен така – сумата от продажбата на книжките да се дари под формата на материални блага за нуждите на отделението, необходими за пълноценната грижа и помощ за малките пациенти при престоя им в болничната среда.
С организационната подкрепа на: „Българска фондация диабет и равноправен живот и Национално сдружение „Диабет, предиабет
и метаболитен синдром“.