Интервю с поeтесата Дора Янева-Медникарова, специално за читателите на Kafene.bg.
Дора Янева-Медникарова (1946) е родена в Русе. Завършила е Висшия финансово стопански институт в Свищов. Член е на Съюза на преводачите. Превежда от естонски, финландски и руски език. По-известни нейни преводи са: ”Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада” от Ено Рауд /4 издания/, “Капки дъжд” от Паул Куусберг, “Смъртта на дядото” от Антон Хансен Тамсааре, ”Памет” от Рейн Салури, “Катастрофа” от Мари Саат, “Кафе на зърна” от Матс Траат, както и пиеси от Ен Ветемаа, Вилем Грос, Юри Туулик, Яков Апушкин и др. Участва в антологии с естонска и финландска белетристика и поезия, както и в периодичния български печат с преводи от: Уно Лахт, Арво Валтон, Бети Алвер, Яан Каплински, Хельо Мянд, Хандо Руннел, Вийви Луйк, Марие Ундер, Юхан Лийв, Вячеслав Куприянов и др.
Дора Янева-Медникарова е автор на пет авторски стихосбирки и две пиеси. Публикувала е свои творби в местния и централния печат. Нейни стихотворения са превеждани на: естонски, руски, полски и унгарски език. Живее и работи в Русе.
С кой свой превод се гордеете или радвате най-много?
Всяка книга носи собствено очарование. И сега, след толкова години, мисля, че любовта е най-важното в работата на преводача. Много, много любов – към автора, към неговия народ, към родния читател. Изобщо към настояще, минало и бъдеще, в неговата жизнена цялост. Всъщност любов към живота – в безкрайното му многообразие.
Кое, според Вас, е най-голямото предизвикателство при превеждането на художествена литература?
Дали авторът ти допада по творчески натюрел или не. Но ако автор и преводач се разминават по чувствителност, тогава познанието спасява преводача. Без широка гражданска квалификация и социална практика в живота, преводът, особено на художествена литература, остава без собствен глас. Трябва да имаш голямо сърце, което пее, плаче и мисли. Сам да си поет или писател. И да милееш за родния си език, да уважаваш читателя – бил той дете или възрастен.
Какво Ви донесе заниманието с литература и преводи през годините?
Мисля, че бях един щастлив човек, какъвто съм си и сега!
Кой текст мечтаете да преведете и още не сте имала тази възможност?
Уви! Времето е безпощадно! Успях да преведа любими автори – както в Естония, така и в личен план.
Но съм убедена, че след финландския епос „Калевала”, превод на непрежалимия поет и преводач Нино Николов, редно е да имаме на български език и естонския народен епос „Калевала”, събран и обработен от Фридрих Кройцвалд. 20000 стиха … питам се кога ще успея и с това?
Между впрочем, вариант за децата на „Калевипоег” е направил и Ено Рауд – любимият ни автор на „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”.
Познаваме ли достатъчно Естонската литература у нас?
Отговор могат да дадат библиотеките.
Какво бихте пожелала на читателите на Kafene.bg?
Да четат повече книги и да стоят по-малко пред екрана!