Петко Груев Стайнов (1. XІІ.1896, Казанлък – 25.VІ.1977, София) – композитор, пианист, диригент, публицист и музикален общественик, е представител на т. нар. второ поколение български композитори, също така и един от основателите на Дружеството на българските композитори Съвременна музика (1933) и негов председател до 1944.
На 11 години ослепява напълно и постъпва в новооткрития през 1905 година институт за слепи в София, където учи флейта, цигулка, хармония и пиано. През 1912 участва дейно в хора и оркестъра на Института. Овладява Брайловия шрифт за слепи на български и немски език, с който си служи цял живот.
След завършването на Института през 1915 година се завръща в Казанлък и организира и дирижира хор, изявява се като пианист, тогава написва и първите си творби. Получава висше музикално образование в Германия в частен музикален лицей на д-р Менке и частна консерватория Розановски в Брауншвайг (1920–21), както и в Дрезденската консерватория. Завършва през 1923 година и концертира в Германия като пианист. През 1924 се завръща отново в Казанлък, където създава самодеен оперетен театър, става член на Дружеството на българските слепи (по-късно Съюз на слепите в България), концертира като пианист в родния си град и в страната, включва се в музикалното дружество в града и организира хор и оркестър, които сам дирижира.
През 1927 се установява в София и започва работа като лектор по пиано в Института за слепи (до 1941). Въз основа на доклад-предложение на Добри Христов през 1941 е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата. С Царски указ от септември 1941 г. е назначен за Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър и за Председател на Държавната филхармония (до 1944). След 1944 заема отговорни постове: съветник по музикалните въпроси в Министерството на информацията и пропагандата (1945–48); съветник Първа категория по музикалните въпроси в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1946); основател и директор на Института за музика (днес сектор Музика в Институт за изкуствознание) – БАН (от 1948 до смъртта си). Многократно получава най-високи отличия.
Произведенията му са свързани с народната песенност и ритмика. Автор е на две симфонии, две симфонични сюити; две симфонични поеми и други концертни пиеси; на хорови песни и балади, няколко камерно-инструментални произведения и др. Утвърждава жанра на акапелната хорова балада в българската музика. Хоровите му песни като Де бре Димо, Изгреяло ясно слънце са сред най-често изпълнявания репертоар на българските музиканти в страната и в чужбина. Още с първото изпълнение на Тракийски танци в София на 4 януари 1927 от Българската народна филхармония с диригент Т. Хаджиев те стават емблематични за българската музика.
Домът му в Казанлък в днешни дни е музей. Музейната експозиция е уредена в две помещения на етажа на дома и представя жизнения път на композитора, симфоничното и хоровото му творчество, академичната и музикално-обществената му дейност, публицистиката му, връзките с родния край, националното признание, на което се е радвал и радва.
Изложени са оригинали и факсимилета на оригинали и печатни издания на партитури на голяма част от творбите на Петко Стайнов, разнообразни фотоматериали и документи, отзиви в българския и чуждестранния печат за произведенията му, концертни програми и афиши, негови статии и публикации, лични вещи, ордени и медали, с които е удостояван.