На лявото й рамо в татуировка Девата от Гуаделупе e кръстосала краката си в поза лотос. Дясната й ръка разписва автографи и прибира награди. 61-годишната писателка Сандра Сиснерос е непозната в България. Отвъд Атлантика обаче я боготворят – мексиканка по кръв, тя е сбъднатата американска мечта. Носителка е на куп престижни награди за литература, а през последния месец получи две нови – Национален медал на САЩ за изкуство за приноса й в американския разказ (връчен й от президента Барак Обама) и приза на американския ПЕН център в раздел Creative Nonfiction Award за най-новата й книга "Моята собствена къща".
По същото време у нас за първи път излиза най-големият й бестселър „Къщата на улица Манго” (ИК "Лист") в превод на Стефан Русинов. По света книгата е публикувана на 20 езика, а продажбите надминават 5 милиона. Романът е с особена граматика на английски език, която преводачът Стефан Русинов се е стремил да запази и предаде адекватно на български. Историите могат да бъдат четени поотделно и общо, както казва самата авторка – всяка от тях е като мънисто на огърлица.
Героиня в тях е Есперанса Кордеро, мексикано-американско момиче, което расте в мизерен квартал на Чикаго. Литературните критици смятат, че тези истории помагат на останалите да разберат как живеят хората в квартала. Есперанса, чието име означава Надежда, иска да се премести на по-хубаво място. Надява се на по-добър живот другаде.
С помощта на героинята си Сиснерос описва какво е състоянието на „нещо без име”, както се чувства Есперанса. Това е срамът, самобичуването, че не си достатъчно добър.
В САЩ книгата на Сиснерос се появява през 1984-а и става литературна сензация. Печели Американска награда за книги и за няколко години авторката взима по две стъпала наведнъж в йерархията от „никому неизвестна” до „класика”. С днешна дата изучават „Къщата на улица Манго” в началните училища, гимназиите и университетите като ярък представител на жанра coming-of-age novel. Сиснерос е сред факторите и в т.нар. чикано литература, създавана в Съединените щати от автори с мексикански корени.
За авторката:
Житейската й пътечка започва на 20 декември 1954 г. в един от кварталите на Чикаго. Пътят й в литературата – само десет години по-късно, когато малката Сандра прописва стихове. Завършва католическо училище за момичета и там съчинява поема за Виетнамската война. Преподавателите й я окуражават и Сиснерос става главен редактор на местното литературно списание.
Днес писателката се усмихва на тези първи опити и казва, че същинската й работа в литературата започва през 1974-а. Тогава тя за първи път напуска многобройната си мексиканска фамилия и се мести от Чикаго в Айова Сити, за да се запише на курс по творческо писане.
През 1978-а, когато се дипломира от Университета в Айова, Сиснерос вече е написала няколко кратки истории. Започва работа като възпитател в латино училище в Чикаго. Учениците й споделят живота си, тя слуша и записва историите им. После наслагва части от тях в собствените си текстове. Получава се колаж от истории, в които миналото на героите е променено, за да пасне на настоящето.
Днес Сандра Сиснерос е сред най-важните имена в съвременната американска литература. Интересна подробност е, че отказва текстовете й да бъдат включвани в антология, която използва думата Hispanic. Смята, че този етикет е „отблъскващо робско название”, защото се отнася до някогашните жители на Латинска Америка, колонизирани преди векове от испанските конкистадори. Затова предпочита употребата на термина Latino или Latina.