Археологическите разкопки на селищна могила № 1 до с. Кошарна започнаха през 2007 г. и продължиха и през 2008 г.. Проучванията се проведоха за 40 дни, което е сравнително кратък срок за проучване на подобен обект, твърдят археолозите. Научният екип беше представен от научен ръководител Димитър Чернаков – археолог при Регионален исторически музей – Русе, научен консултант – ст.н.с. д-р Явор Бояджиев – археолог при НАИМ – БАН, Дончо Караколев – художник и Галя Самичкова – дипломиран археолог от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” – В. Търново.
Разкопките продължиха в започнатия от миналата година сондаж, който беше разширен в източна посока на обща площ до 40 кв.м. Изчерпан е културен пласт с дебелина до 1,40 м, като е достигната обща дълбочина 3,50 м от повърхността на могилата. Тази година изцяло е проучен II строителен хоризонт (второто селище отгоре надолу) и е започнато изледване на III хоризонт (третото селище отгоре надолу). В него са разкрити деструкции с дебелина до 1,20 м на опожарена постройка, част от която за съжаление попада в иманярски изкоп и е разрушена от него. Сградата е имала три етапа на градеж. Засега е с неизвестно предназначение. С оглед масивността на останките от постройката и местоположението й (в централната част на селището) вероятно се касае за сграда с по-особени функции (дом на вожд-жрец или храмова постройка).
В най-източната част на сондажа – в периферията на могилата беше разкрито масивно струпване от варовикови блокове с неправилна форма, някои от които стоящи един върху друг. Под струпването се намери почти цял скелет на едро преживно животно (говедо или тур), затрупано от нападалите върху него каменни блокове. Предполага се, ч
е е открит участък от разрушената укрепителна система на селището.
През 2008 г. продължи проучването и на регистрираната култова яма от миналата година, принадлежаща към последния етап от живота на праисторическото селище. Оказа се, че тя продължава под дълбочина 3,50 м, където бяха регистрирани поне два скелета на кучета, едно от които е било разчленено. Т.е. – попадна се на религиозна церемония и жертвени животни. Култовата яма може да бъде интерпретирана като шахта, принадлежаща към храмовия комплекс в центъра на селището, в която са били извършвани жертвоприношения и други обредни действия, свързани с благополучието на племето. Светилището е съдържало фалоси като атрибут на култ към плодородието.
По време на разкопките са открити общо 176 находки от кремък, керамика, кост, различни скали, мед. Интерес представлява керамична глава от голям идол, върху която личат конкретни черти, бележещи индивидуалност. Материалите датират от времето първата половина на късната каменно-медна епоха (6400-6300 г. пр. Хр.). Техните характеристики се вписват в културата на Русенската селищна могила.