Димитър Стефанов – Чочо е млад, амбициозен и талантлив актьор. Създал е своя парти агенция "Чочо и Чочо", където има възможността да разгърне творческия си потенциал и се забавлява работейки. За изкуството днес, шоу бизнеса у нас и как оцеляват артистите, прочетете в интервюто ни с Чочо.
Кой пръв откри твоите артистични заложби?
Когато съм бил малък, някъде на 3-4 години давали балет по телевизията (първа програма), аз съм отишъл до телевизора, показал съм с пръст какво дават, без да разбирам може би… Така, че вероятно телевизорът е моят откривател. Винаги съм искал да се занимавам с класически балет, защото това е изразно средство с което не можеш да излъжеш хората, или го усещаш и чувстваш или не, защото когато човек говори много лесно може да “избяга” или излъже. Смятам, че невербалната комуникация е истинското общуване между хората, защото любовта не се обяснява или договаря, тя е просто усещане някъде там вътре…
Какво определя един артист като успял в България?
Няма и не може да има такива определения и граници. Един човек е такъв, какъвто е. Той успява в едно и губи в друго. Може би единствено публиката има тази власт над артиста.
Важното за мен в това ми съществуване е не дали съм успял, а когато дойде предела и трябва да си ходим от този свят, да си кажа “тук беше красиво място, опитах от живота максимума, но не на всяка цена и разбира се на първо място не бях сам, имам голямата любов и много приятели… ”
Има ли шоубизнес у нас и възможно ли е да се печели от изкуство?
Да, шоу бизнес има навсякъде, където има хора, друг е въпросът какъв е капацитетът на една малка страна като нашата. Да, у нас има такъв шоу бизнес. Това е така, защото изпълнителите започват да стават все по-креативни и изкуството става повече от изкуственото:), а публиката става все по-взискателна и изискваща това:)
Разкажи ни за най-интересното и най-странно събитие, което си правил?
Получих запитване за парти от Берн (Швейцария), детско парти Карибски пирати за около 40 деца … Трябваше да организирам декорацията и дизайна на залата, да приготвя 20 костюма за пирати и 20 за русалки. Трябваше да играя на френски (аз съм франкофон). И така денят дойде, отивам на аерогарата с идеята да се чекирам първи и всичко да е ок, но не. Швейцария не е в Евросъюза, а аз съм само с лична карта. Моя приятелка ми донесе паспорта буквално в последния момент, връхлитайки на летище София с охраната след нея… Излетях и така вече съм в Берн, декорацията от 500 балона е готова, както и всичко останало. Партито мина потресаващо добре, получих поздравления от собственика на луксозния ресторант, от няколко дипломати на международни мисии, но стига сме се хвалили:)
Какво може да те накара винаги да се усмихнеш?
Хората, които ме обичат.
Има ли приятелство в артисчните среди и кои са актьорите, с които предпочиташ да работиш?
Разбира се, и ние сме хора. Професионализмът и креативността ми изискват от мен да се опитам да работя във всяка една ситуация с всеки един мой творчески партньор. За сега се справям добре. В това отношение следвам моите духовни и творчески учители, режисьора Вили Цанков, моята професорка Елена Баева и разбира се хореографката Мила Искренова, която ми даде отправна точка и формира моя вкус като творец.
А кои са твоите любими актьори?
Хора, които ме карат да плача, да се смея и да очаквам – Джoди Фостър, Джъд Лоу, Киану Рийвс.
Защо се занимаваш с изкуство?
Защото любовта е преходна.