В работите на Димитър Киров-ДиКиро фигуративността и абстракцията съжителстват в хармония. Това личи в цялото му творчество – от времето, когато завършва монументална живопис при проф. Георги Богданов през 1959 г., до настоящата изложба в галерия "Райко Алексиев". Там художникът показва живопис, мозайки и литографии, създадени през последните две години.
ДиКиро е роден през 1935 г. в Истанбул, но живее и твори в Пловдив. Съвсем естествено живописта му е свързана със значимите представители на Пловдивската школа от 60-те години на миналия век като Георги Божилов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев. Според критиците този период е наситен с новаторство и силно оспорвани идеи в българското изобразително изкуство. Условно в творчеството на ДиКиро могат да се разграничат няколко цикъла, като особено изразителни са изгорелите икони, музика и балет, както и вмъкването на исторически и културни пластове и видни личности. В едни от най-добрите платна на художника присъстват и любимите му градове – Пловдив, Истанбул и Париж.
Изложбата, която продължава до 16 октомври, съдържа мозайки, направени от стридени черупки, камъчета, керамични плочи и стъкло. Представени са още 6 литографии и 58 живописни платна, в които отново личи привързаността му към градовете, които обича, и към жената, която обича (съпругата му, балерината Росалия Кирова). В тях има музика, балет и митове. Платната с Мадоната са продължение на цикъла "Изгорелите икони".
ДиКиро е известен и с множеството си декоративно-монументални творби като металопластика и стъклогравюри, сред които са мозаечното пано "Хермес" в пловдивския хотел "Марица" (1966 г.) и някои стенописни пана. Художникът е рисувал и портретите на известни пловдивски интелектуалци като Златю Бояджиев, Кольо Витковски, проф. Иван Спасов и др. Димитър Киров е правил и художественото оформление на хореографската драма "Нестинарка" ( 1967 г.) от Марин Големинов и драматизацията на "Ръченица за окарина и бас" (1975 г.) по Йордан Радичков.
Галерия "Райко Алексиев" се намира на бул. Раковски 125.