Димитър Ганев е изключително млад и много отдаден на литературата творец. Съвсем наскоро излезе втората му книга – сборникът разкази "Следобедите на ленивия любовник". Искрени, реални, на моменти наивни, лежерни и човешки разказите ни водят из спокойните следобеди и любовни трепети на различни типажи от днешния ден.
Доволен ли сте от изданието? Получило се е добре, красива корица …
Да, много съм доволен.
Какви са отзивите от книгата до момента?
Появиха се на много места отзиви – положителни. Това, разбира се, ме радва.
Радвам се, когато чуя добри думи за това, което съм написал, но това по никакъв начин не се отразява на самочувствието ми като писател.
В каква степен литературата трябва да повтаря живота? Къде е добавената й стойност?
Лично за мен литературата е пряк израз на живота. Мисля, че животът поднася достатъчно интересни теми, по които да се пише, според мен не се налага да измисляш нещо. Много ценя искреността.
Лично аз се ограничавам по отношение на писането. Не искам да пиша, т.е. Ако ми хрумне добра идея или интересна мисъл, която да ми се прииска да запиша, гледам да не го правя. Пиша само в случаите, в които не мога да не пиша. Старая се да отсявам тези момeнти, защото само така се получават истински хубави неща.
Имате много награди…
Наградите не ги приемам особено на сериозно. Защото самата идея за литературни награди – да се съберат 3 – 4 души, да прочетат 200 работи, да кажат кое е най-хубаво, не ми се струва особено добра.
Разбира се, приятно ми е, че съм печелил.
Според мен единственият позитив, който съм извлякъл от тях е, че съм се свързал с интересни хора, което също не е малко.
И все пак – конкурсите, доколкото човек все пак разбира посоката …
Според мен няма вярна посока. Не е добре да сверяваш часовника си по други хора, които пишат. Човек трябва да пише така, както му харесва на него, а дали е актуално, модерно, съвременно – не мисля, че има толкова голямо значение. Освен ако не иска да пише комерсиална литература и да печели пари от нея, в което също няма лошо. Но моята идея за литература не е такава.
Къде е границата? Доколко един писател следва да се влияе от други писатели?
От други писатели е неизбежно да се влияе. На мен ми е интересно някой като каже „В момента не чета, за да не се влияя“. Според мен е напълно нормално да се влияеш от поне 200 книги, които си прочел през живота си. И в това няма нищо лошо.
В този смисъл – можеш ли да пишеш без да четеш?
Според мен, ако го правиш, ще се получава доста зле. За да станеш писател първо трябва да си читател.
Остава ли време за четене и на български автори?
Чета много българска поезия. Винаги ще имам време за нея. Много харесвам Христо Фотев, Георги Рупчев, Иван Пейчев, Биньо Иванов, Любомир Левчев. Това, според мен, са много, много добри поети.
Какво следва? Ще пишете ли на английски?
Мисля, че ще си пиша на български. Евентуално мога да ги превеждам на английски или на немски. Не мисля, че е добре да се пише на език, който не ти е роден. Българският като език ми харесва, доколкото не мога да съм обективен спрямо него.
Някакво пожелание към нашите читатели?
Пожелавам им да се множат. Според мен Kafene.bg е много хубав сайт, аз го посещавам много често.
Още на Kafene.bg:
Димитър Ганев и "Следобедите на ленивия любовник" – откъс
Премиера на "Следобедите на ленивия любовник" на Димитър Ганев
16-годишният Димитър Ганев с премиера на сборника си с разкази "Безлични истории"