Димитър Боримечков е журналист, писател, поет, фотограф. Роден е в Молдова, но от 2005 г. живее постоянно в България. Вече повече от две десетилетия Димитър Боримечков безкористно и неуморно работи за културното и духовно възраждане на бесарабските българи. Организирал е много културни мероприятия в България и Молдова, написал е стотици журналистически статии, организирал е над двадесет фотографски изложби. Той е един от най-ревностните поддържници на инициативата на Kafene.bg "Да преброим паметниците на Левски", като ни изпрати снимки и информация за паметниците на Апостола в Молдова. Редовен участник е и в поетичните кафенета, организирани от Kafene.bg и театър "София.
Целият му труд, посветен на духовното сближаване на българите в България и чужбина и за възраждането на културата на бесарабските българи, не остава незабелязан. Той е награден с почетен медал "Иван Вазов" от Държавната агенция за българите в чужбина и със сребърна значка от Общонародното сдружение "Мати Болгария" с председател Петър Константинов, друг голям български писател, родолюбец и радетел на българщината.
Тази година в живота на Димитър Боримечков се случиха две много важни събития – на 1 май навърши 60 години, а един месец след това получи българско гражданство – негова голяма мечта. Ето какво сподели той, специално за Kafene.bg.
Ти си роден в град Тараклия, Молдова, от пет години живееш в България – какво според теб е различното у българите в Молдова и тук, в България?
В различните географски ширини – в Молдова, съседната Украйна и в България живеят българи. Във всички тях тече българска кръв, но на заселниците в Бесарабия, напуснали някога не по своя воля родните си български земи, съдбата им е много по-различна от останалите тук под турския ятаган.
Заддунавските български преселници вече два века съхраняват своето национално съзнание, което живо е откликвало на съдбоносните за българския народ изпитания. Животът никога не им бил лек при различните социални системи: смяна на режими, войни, много сътресения са съпътствали съдбата им. Той не стана по-добър и след разпада на Съветския съюз – в новосъздадените държави Молдова и Украйна, в които живее най-голямата българска диаспора в света. В модела на преход към демократични промени все още се чувства полъхът и влиянието на "съветското", на тайните служби. Българите, живеещи там, продължават да мислят и говорят на руски, макар че той вече е на трета позиция – след молдовския и българския език. Това е различното. Постепенно надделява държавният език в Молдова и Украйна. Става все по-престижно децата ни да завършват обучението си на молдовски – в Молдова, и на украински език – в Украйна. Разбира се, за да бъдат на едно равнище с молдовците и украинците и да имат възможност да работят в държавните институции.
Кои всъщност са бесарабските българи?
Би било по-точно да се говори за българите, живеещи в Молдова и Украйна. Географското понятие "Бесарабия" не съществува от 1940 година. Ние, родените в следвоенното време, сме потомци на някогашните бесарабски българи. Именно те са се преселили по земите на Бесарабия на големи вълни след всяка руско-турска война през деветнадесети век, че и по-рано. Потомци на стари българи, за тях пишат още, че са трудолюбиви, трезви и жилави хора, пуснали дълбок корен по тези пустинни някога, неуютни краища и са устояли на много исторически премеждия. Те са останали добри, съвестни стопани, силно привързани към селското си битие, към земята си, запазили традициите и обичаите на своите прадеди. С една уговорка: въпреки всичко, което ги е притискало от всички страни. Нашите предци в тази "пуста чужда чужбина" превърнаха тези пустеещи земи в красиви градинки, а безкрайната й степ – в хранилища на песни и предания, на едновремешна мека и напевна българска реч. А за по-младите, за моите съвременници, казват, че са повече българи, отколкото тези, които живеят в прародината им България. Чувал съм за нас, българите от Молдова и Украйна, още да казват: "Макар и отдалечени географски, духовно вие ни ставате все по-близки". То нали народът го е казал, че кръвта вода не става, и може би това е най-важното.
Откъде произлиза фамилията "Боримечков"?
От българските земи, от Балкана. Някой могъщ наш прадядо се е борил с мечка и я надвил. Този добър и силен юнак получил прозвището "боримечка", което впоследствие и станало фамилно име.
Гордея се с това, че в рода ни е имало такива мъже. Гордост ме обзема, че нося фамилия Боримечков, която ме задължава да се боря с какво ли не и почти винаги да ставам победител.
Скоро получи българско гражданство – как се чувстваш?
Чувствам се повече отговорен пред държавата България, макар че в душата си нося тази – на духа. Дори неотдавна – на 5 юли тази година – с вълнение и чувство на отговорност гласувах за народни представители в Народното събрание. Можете ли да си представите – през юни получих българско гражданство, а през юли имах право да гласувам за първи път в България! Щастлив съм, че до сърцето си нося български паспорт и лична карта, с които вече мога да пътувам из Европа.
Ти си поет, писател, фотограф, журналист – кое от всичките надделява?
През последните години като че ли надделява публицистиката. Повечето от моите материали са за културни и други събития, станали в София, в която живея постоянно от 2005 година. Не се разделям и с фотоапарата, с който правя дигитални снимки за фотоизложби, за периодични и електронни издания. Стихове пиша все по рядко. Може би времето не е за поезия, но не съм се отказал – когато музата отново ме вдъхнови, дай Боже, пак ще започна да пиша лирика.
Какво планираш да издадеш в близко бъдеще?
Трудно се правят планове за издаване на книга в това несигурно време. Имам подготвен ръкопис. Всъщност това е моята специализантска писмена разработка върху литературата на поетите и писателите от Молдова и Украйна, която през 2006 година защитих в Департамента за информация и усъвършенстване на учителите в София. Книгата е учебно помагало за учители и ученици, за които роден език е българския.
Другият ръкопис е стихосбирката ми със заглавие "Нежна самота". За моя юбилей (На 1 май 2009 г. Димитър Боримечков навърши 60 години – бел.авт.) тя ще е чудесен подарък. Бих искал да я видя на хартия, но ще се радвам и на електронния й вариант.
Бил си председател на творчески клуб "Вдъхновение" в Тараклия, сега си председател на новосформирания клуб "Заедно" към библиотеката в читалище "Славянска беседа", София. Как се роди този клуб и каква е дейността му?
Творчески клуб "Заедно" се роди в читалищната библиотека на "Славянска беседа" миналата година. През ноември 2008 година отидох в библиотеката при г-жа Лозинка Ахчийска, която познавах от по-рано. Споделих с нея някои мисли и идеи. Стана дума и за създаване на клуб, който да събира и обединява творците на словото. Имах идеята да разказвам, да запознавам софийската писателска публика с творчеството на поетите и писателите от Молдова и Украйна. Г-жа Ахчийска ми посъветва да отида при председателя на НЧ "Славянска беседа" г-н Петър Райжеков. Той присърце прие моята идея за създаване на подобен клуб и така ни даде възможност да се събираме всеки месец веднъж в уютното помещение на читателската зала на библиотеката.
Така се роди този творчески клуб, на който имам честта да бъда председател. Името му "Заедно" предложи библиотекарката Л. Ахчийска, която винаги ни посреща с усмивка и добро сърце. Надявам се Kafene.bg и негови читатели да дойдат и да участват в нашите сбирки, както наши членове ходят и остават доволни от поетичните кафенета, които се провеждат в театър "София". Да си подадем ръка и да бъдем заедно, защото сме творци на словото, както се казва, от една кръвна група.
Разделям се с г-н Боримечков с уговорката Kafene.bg да гостува на клуб "Заедно" и да го представи на нашите читатели.
Прочетете интервюто с Димитър Боримечков в LudiMladi.bg тук
Левски и Бесарабия