В средата на февруари оперната певица Диляна Георгиева и пианистката Галина Апостолова представиха с мини концерт техния нов музикален проект – диск с популярни френски песни – "След една мечта. Ето какво разказаха още те:
Кратки визитни картички:
Диляна Георгиева е оперна певица, сопрано.В професионално отношение е отдадена на изкуството. По природа е оптимист, креативна и комуникативна, любопитна за новото. Цени високо доверието между хората и лоялните, открити взаимоотношения.
Галина Апостолова е пианистка. Смята, че именно търсенето на връзката музика-поезия и намирането на пресечната й точка я правят професионален изпълнител. Смело казва, че е професионален читател и понякога перото я изкушава.
Как се роди идеята за записа на албума? Как подбрахте песните?
Д.Г. С Галина отдавна мечтаехме да запишем нещо, иначе заедно работим от 5-6 години и се допълваме чудесно. Идеята дойде като логичен завършек на серия от концерти с преобладаваща френска музика. И двете изпитваме особен пиетет към френската култура и в частност към песенното творчество на Романтизма и Импресионизма със съпътстващата ги поезия. Познаването на езика и музикалните стилове бяха от голямо значение за крайния добър резултат. Подбора на песните изискваше първоначално прослушване, изработването им една по една в детайли. Постепенно записахме само онези, които ни представят като музикален дует със собствен почерк и стил на интерпретация.Чувстваме се удовлетворени от нашия избор и щастливи от новото и различно лице, което показваме.
Г.А. Идеята за диска с френска музика ни хрумна съвсем спонтанно, след изпълнението на една френска програма. С Диляна имаме общо светоусещане, както за музиката, така и за текстовете (много хубава френска поезия). Много е важно, че и двете разбираме този език и това много ни помогна. Отначало започнахме с няколко песни, постепенно към тях добавихме и други и така се получи цялостен диск.
Заглавието на диска е "След една мечта". Какво трябва да правим за мечтата си – да тичаме след нея, да летим, да я гоним по петите или да вървим пред нея, за да й постелем червен килим 🙂
Д.Г. Според мен сбъдването на една мечта в личен план е плод преди всичко на вътрешен усет за посоката и темпото, с които да вървиш стъпка по стъпка. Дозата късмет също не е излишна. Да тичаш след мечтата си е хубаво казано, но аз бих оставила този вариант на по-спортните натури – те със спортен хъс и дух да я догонят. Червеният килим би отивал на филмовите звезди, не е ли тяхната „запазена марка”? Мечта пред, зад, до мен или край мен – много изморително, с излишни усилия ми се вижда да я следя.… Аз бих заложила на летенето, на онова откъсване от земята, коетоако сведем до една красива музикална мечта, сбъдването й може да те извиси и да се рееш в по-одухотворени, топли и благородни измерения.
Г.А. Впрочем, "Apres un reve" може да се преведе и "След един сън". Независимо дали е сън или мечта, изборът на реакция е наш. Ако сънят е хубав, отново и отново се връщаме към него.
Диляна, ти си известна и като хайку автор. Как съчетаваш писането на хайку с оперното пеене?
Д.Г. Да, имам издадена в съавторство с Дарина Денева и Весислава Савова триезична хайку книга "Кибритени лодки". Липсват ограничения, когато се допълват такива изтънчени занимания. Съчетаването им е приятна и интересна възможност. Срещата между елитното и сложно музикално изкуство с ненатрапчивата поетична форма хайку е повече от вълнуваща. Между тях цари пълна хармония. Хайку намира нови гледни точки към познатото и всекидневното и ги изразява пестеливо и с лекота. В съприкосновение с музиката може да доведе до експлозия на чувства, емоции и стойностните преживявания.
Имат ли допирни точки? Замислила ли си се да организираш четене на хайку и оперно пеене?
Д.Г..А този въпрос е едно добронамерено потупване по рамото. Да ни подсети и окуражи за събития в посока обединяване на тези изкуства. Съвсем откровено ще споделя, че подобни изяви са всред най-близките ми професионални планове. В аванс ще издам, че подготвяме много музика и хайку четене на няколко езика.
Г.А.Поезията, независимо дали е хайку или друг вид, е сестра на музиката, между тях почти няма граница, те се допълват.
Благодаря и на двете ви!