Разкажи за „Джобни чародейства“- как се роди идеята и какво представлява проектът?
„Джобни чародейства“ е авторско куклено-импровизационно представление, което след появата си на бял свят под същото заглавие беше финансирано като проект от „Културна програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“.
Самото представление се роди по много искрен начин, вследствие на многогодишната ми работа с деца в областта на събитийната анимация и в театрални школи, както и на желанието ми да разговарям с тях по теми, които считам за жизнено важни и, за които, допускам, не се говори много вкъщи и в училище. Другите ми вдъхновения дойдоха от импро театъра, където публиката има активно участие и в моя случай е съавтор и режисьор; от прекрасната „Граматика на фантазията“ на Джани Родари; и от два цитата на Алберт Айнщайн: „Въображението е по-важно от знанието.“и „За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.“
На базата на тези елементи е структурирана първата част на представлението, в която куклата Чародея, срещайки се с децата, им казва, че е цяло чудо, че я виждат, защото само който притежава Чародейската комбинация, е способен на това. Постепенно, с различни взаимодействия със зрителите, тя им разказва за суперсилите, с които всеки се ражда; за необходимостта от вяра в чудеса; за силата на въображението; за крехкостта на добродетелите и за богатството на усмивката, докато се стигне до откровението, че тя е пазителка на изгубените приказки.
Тогава започва втората част, в която малчуганите се впускат да измислят история, предлагайки думи, предмети, словосъчетания, имена, действия, с които пълнят вълшебните джобове на Чародея. Предварително се уговаряме, че познатите герои нямат място в нея – само такива, които въображенията им измислят на момента, с напътствия и подсказване да се насочват към необичайни развои на ситуациите (това условие не винаги се е разбирало от първия път и челно място в класацията от известни невключени имена заема Червената шапчица; другият най-желан спътник в приказките беше най-добрият приятел на човека, в нашия случай на детето – кучето; и на трето, но не на последно място, беше любовта, „предлагана“ най-вече от момчета) . Наистина любим момент на децата (и не само), когато се чувстват полезни, ценени, чути и творящи на воля. Неговият завършек е магическото заклинание по изпращане на историите в Приказното царство. С това пък, по отношение на книгата, приключва едното ниво на авторство.
В междината аудиозаписите от спектакъла се транскрибират в текстови файлове от Илина Славова и се пускат към следващите съавтори. Това са Светослава Койнова, която е и творчески редактор и илюстраторът и създател на куклата – Лети Живкова. Първата обогатява сюжетите, прави героите още по-пълнокръвни и осмисля всичко случващо се, а втората визуално оживява приказките. По този начин на финалната права имаме книга, създадена на колаборативен принцип, от съавтори с различна роля. Графичната концепция на дигиталното книжно издание е дело на Стойчо Чакъров. Благодарна съм за партньорството на фондация „Заедно в час“ с мрежата си от училища в цялата страна, както и на Народно Читалище Огнище 1930 – Челопек, Национална асоциация за приемна грижа-Видин и училищата „Св. Св. Козма и Дамян“ – Сандански, „Васил Левски“ – Правец, „Паисий Хилендарски“ – Железница, „Св. Св. Кирил и Методий“ – Сърнево. За мен всяко едно от 20-те пътувания беше обогатяващо и вярвам, че тепърва ни очакват още приключения.
Какви още чародейства са планирани около книгата и кой е поканен?
Премиерата на книгата се случи на 23.06.2018г. от 16ч. в ЛК „Перото“. В рамките на събитието в началото се появи Чародея и с помощта на публиката още една приказка беше спасена и отлетя към Приказното царство. Разказахме за приключенията ни из страната. Лети, нашият илюстратор, през цялото време рисува, а резултатът от сътвореното от нея стана притежание на Нинко Кирилов, който разгада последното зрънце, скрито във формулата на любовта от „Легенда за Сандански“. Аудиторията, която бих се радвала да достигнем с книгата, е както на локално и национално ниво, в лицето на зрителите-съавтори на самите приказки, техни съученици, родители и учители, които ще предадат нататък, така и на международно ниво в лицето на български общности в чужбина. И тук бих приканила тези читатели, които ще се докоснат до нашите истории и имат приятели извън граница, да споделят с тях. Целта на книгата не е само да се чете, а да бъде своеобразно припомняне за някои, а може би откритие за други, относно това как идеите могат да стават материална реалност; как „ако искаш да вървиш бързо, върви сам, ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно с другите“; как въображението е универсален ключ, който може да служи и за игра, но и за ‘сериозни’ неща. Освен, че книгата е електронна, тя е и безплатна, а аз спирам с обясненията по този въпрос – вижте сами
Кое те мотивира и зарежда, за да се занимаваш с чародейства от подобен характер?
Преди повече от година четях „Демократичното образование“ на Яков Хехт във връзка с театралните ми занимания с деца в Център за демократично учене и това беше много ключов за мен момент, защото за първи път осъзнах отговорността пред всички, които работят с деца. В книгата открих много полезни и вдъхновяващи идеи. Тя завършва с мисията на образованието по отношение на бъдещето на планетата. Звучи доста тежко и сериозно. И то реално е. Вярвам, че чародействата са начин да дам своя принос. Ясно е, че не мога да променя всички. Но генерално обратната връзка е невероятно мотивираща и ми дава сили занапред. Много е приятно в един момент от предсталвението, когато правим екпсеримент по въображение – децата са със затворени очи и следват указанията на Манела (помощничката на Чародея), докато накрая всеки трябва да си вземе нещо наужким. Голяма част от малчуганите се доверяват и ни следват.
Друг път няколко деца от публиката започват да правят забележки на останалите да са по-тихи, за да чуват те по-добре. Едно момиче след представлението ми писа, че си е купило тетрадка, където да пише, защото Чародея му е казала, че има много развинтено въображение и е добре да го използва. При едно от гостуванията една жена дойде при мен и сподели, че е в труден период, но се е почувствала обнадеждена и окуражена от чародейската среща дори само като зрител. Имаше училища, в които децата за първи път чуха думата въображение. Мисля , че цялата тази приказност, в която ги потапям, в повечето случаи се приема с отворени обятия – и им се говори, и им се слуша, а аз се надявам, че това, което чуват и виждат, би им дало неограничен достъп до тяхната вътрешна съзидателна сила в бъдеще.
С какво още се занимава Мануела извън чародействата? 🙂
Извън чародействата има още: „Прахоляшка в Черното Кралство“ – авторско куклено представление, което направихме и играем заедно с моя колега Георги Тенев от Малка Театрална Компания. То беше създадено като част от кампанията за Енергийна (Р)Еволюция на Greenpeace – България през 2015г. и целта му беше по един достъпен начин да обърне внимание на последиците от въглищната индустрия и да предложи алтернатива с възобновяемите източници на енергия.
Другото, по което в момента работим с колеги от ХаХаХа Импро Театър е „Импро Мюзикъл“. Това е един изключително интересен жанр, при който освен персонажите и сюжетите, които се измислят на момента, мелодии и текстове на песни също са част от живата, спонтанна импровизация.
Отвъд това работя с деца в различни формати. Като цяло ми е интересно да бъда и от другата страна, трупайки опит с различни възрастови групи. Наскоро сънувах, че правя представление с възрастни хора непрофесионалисти и ми се стори любопитна възможност.
Интересни са ми проекти в областта на съвременното изкуство, мултидисциплинарни творби, такива с участие на/взаимодействие с публиката, импровизация в различните ѝ приложения в изкуствата, социално предприемачество и устойчивост на околната среда през призмата отново на изкуството.
Доста присърце съм приела каузата „свободни от пластмаса“ – ужасява ме лекотата, с която се произвеждат, употребяват и изхвърлят пластмасови изделия. Предприела съм някои стъпки, с които се старая да произвеждам по-малко пластмасов боклук и вярвам, че личният пример е важен.
На страницата ми във фейсбук споделям информация за всякакви предстоящи събития с мое участие или за каузи, които ме вълнуват.
Къде е мястото на изкуството в забързания ни ден?
За мен мястото на изкуството в моя ден се ползва с приоритет. Аз го откривам в различни негови проявления – не мога без музика, например, или я слушам или си пея; често се удивлявам на гениалността на природата откъм форми, цветове и изненадващи съчетания – много ми е важно да имам гледка с небе; в последно време, благодарение на постоянството и добрия вкус на приятеля ми, успявам да гледам наистина много и хубави филми. Вероятно, колкото повече се замисля, толкова повече неща ще ми хрумнат. Но така или иначе потребността от изкуство за всеки е различна – дали за някого ще е достатъчно да се наслаждава на дадено артистично произведение или друг ще има нужда той самият да твори, е въпрос на избор и куп други обстоятелства. Открила съм за себе си, че изкуството (представления, музика, филми, книги, картини) е освен огромен извор на вдъхновение, но и източник на ценни житейски уроци, които по друг начин не успяват да достигнат до мен. Когато човек обича нещо и то му е важно, е отворен за потока от информация, която нещото носи, та по този повод предполагам това е и моят „канал“ на най-пълноценно възприемане, поне за момента.
Какво пожелаваш на всеки, който тепърва ще открива „Джобни чародейства“?
Да се почувства свободен да се впусне в приключение с неизвестен край. Да е готов да слуша какво казват другите. Да се забавлява. Да даде воля на творческите си импулси. Да си открие магическия дар, който да отнесе със себе си. Да е готов да търси своята суперсила, ако още не я е открил. Да може да се доверява. Да използва въображението си здравословно. Да добродетелствателствува 😉 Да не позволява на земното притегляне да му открадне усмивката.
А на себе си?
Да съм здрава! Да използвам ината си ползотворно и креативно. Да съм по-спокойна. Да мога да си позволявам да правя това, което обичам. По-малко да ми пука какво може да си мислят другите. Да намирам повече време за близките ми и за разходки сред природата. Да обичам и разбирам повече и да съдя по-малко.