Джина Лолобриджида и Фидел Кастро се срещат на сцената на Сатиричния театър

Джина и Фидел” от унгарски драматург и режисьор Жолт Пожгаи /Zsolt Pozsgai/ се играе на камерна сцена „Методи Андонов“ в
Сатиричния театър "Алеко Константинов". Пиесата е базирана на действителната среща между киноиконата Джина Лолобриджида и Фидел Кастро, случила се през 1974 година. Тогава акрисата е на 47 години, загърбила е киното и временно се „преквалифицира” като репортер. Изпратена е от телевизия Rai Uno за 12 дни в Куба, за да направи поредица от интервюта и филм-портрет за Кастро.

Макар че никак не е лесно да вземеш интервю от човек, който е постоянна мишена на атентатори, актрисата успява да пробие бариерите и да спечели доверието на кубинския лидер. Срещата е документирана в снимки от  „Тайм“, част от тях са и в личния сайт на актрисата. В крайна сметка филмът е заснет, но Rai Uno никога не го излъчва. Нещо повече – при неизвестни обстоятелства и по странен начин изчезват и копията на филма.

Какво се е случило в Куба през тези 12 дни?  Имало ли е флирт или любовна афера между тези две легендарни личности? Пожгаи твърди, че пиесата е за срещата на две души, на двама души от различни светове, между които на пръв поглед не може да има нищо общо.

Написването й е вдъхновено от личното приятелство на автора Жолт Пожгаи с Джина Лолобриджида и нейните спомени за онези 12 дни в Куба.  Унгарският драматург казва, че актрисата, която сега е над 80 години, е много непретенциозен и земен човек. Пожгаи споменава не само за чувството й на хумор, но и за страстта й към скулптурата. Тя винаги е искала да става скулптор, а не актриса. Дворът й бил пълен с огромни статуи, създадени от нея. В същото време тя никога не се е интересувала от парите, твърди Пожгай. В гаража й имало три стари доста употребявани автомобила, но на нея въобще не й пукало от това.

Любопитно е, че самата Джина Лолобриджида в анкета на италианска медия за трите най-значими филма на всички времена поставя сред своите три фаворита филма на „Козият рог” на Методи Андонов. Тя го е гледала на кинофестивал, на който е била член на журито. И до днес продължава да смята, че този филм е един от най-хубавите филми, които е гледала в живота си.

В ролята на италианската киноикона от 70-те години ще видим Нона Йотова, а в ролята на кубинския лидер ще се въплъти Кирил Ефремов. Интересното е, че Нона Йотова е на годините на актрисата, когато е изпратена да вземе интервю от Кастро. Като малка нашата актриса е искала да прилича точно на Джина Лолобриджида, докато мерела перуките на майка си. И до днес Нона Йотова се възхищава на италианската киноикона и дори смята, че нейния талант не е бил достатъчно оценен както например на вечната й съперница на екрана София Лорен.  А причината за това, според Нона Йотова, че са я мислили най-вече за празноглава красавица. Известно е, че Фелини е искал да снима Джина, но не са му разрешили.

За пиесата:
Пиесата е структурирана в 15 срещи между Джина и Фидел. Политическият лидер и екранната звезда постепенно трупат доверие помежду си. В същото време те свалят маските си и променят постепенно представите за себе си и за другия.
Пиесата е базирана на много реални моменти от живота на двамата. Така например в нея се говори за приятелството на Кастро с Че Гевара и за трагичния епизод от живота му, когато намира разчлененото тяло на Че в Боливия.
В пиесата Фидел предлага на Джина да я направи министър на културата в Куба… А дали така е било и в реалност и какви са впечатленията на актрисата от самата пиеса – за това може да разкаже самият драматург.

За  Жолт Пожгаи – драматург, театрален и филмов режисьор. Роден е през 1960 г. в гр. Печ, Унгария. На 14-годишна възраст вече е режисьор на независим любителски театър в града. След като завършва училище той работи като санитар, директор в селски комунален център, помощник-учител в селско училище, шофьор и пощальон. Целта му е да натрупа разнообразен опит за избраната от него кариера на драматург. В същото време започва да учи задочно в Университета в Печ. 

На 24 години той постъпва в Националния (професионалния)  театър в Печ.  Работи първо като помощник-режисьор, а след това като секретар и драматург.   Започва да се занимава и с книгоиздаване.  Жолт Пожгаи е работил като драматург за редица театри – театър Madách, театър Arizona и театър Magyar в Будапеща.  И до днес е почетен жител,  драматург и автор на два провинциални театъра – Jókai в Бекешчаба и  Katona József в Кечкемет.

От 2004 г.  той е артистичен директор на Будапещенския градски Komédium Theatre, артистичен директор на летния Pécsvárad Castle Theatre и драматург в Magyar Theatre  в Будапеща. От 1 февруари 2012 г. е  артистичен директор на New Theatre, един от най-големите театри в Унгария.

Генерален директор на  Хорацио FILM Ltd.

В последните години редовно е член или председател на журито в няколко международни фестивали: Делхи, Техеран, Багдад, Будапеща.

След премиерата на първата му пиеса „Хорацио” през 1988 година досега той е автора на 57 пиеси – трагедии, комедии, фарсове, приказни пиеси и пиеси с музика –  които са поставена в 87 театъра не само в Унгария, но и в цял свят. Пожгай е и сценарист и режисьор на филми и телевизионни сериали.  През последните години  сам поставя повечето от своите пиеси.

  Една от най-поставяните му пиеси у нас, а и в световен мащаб, е „Лизелоте през май”. Тя има няколко премиера в българските театри в Монтана, Ямбол, Пловдив и Враца.  /Преди няколко години Пожгаи идва във Враца, за да гледа пиесата си там/
  Версията на френски език на „Лизелоте през май” е поставена в Женева, а след това и в Международния театрален фестивал в Авиньон. На 28 август 2014 г. е премиерата й на английски език в Ню Йорк, в The Dream Up Broadway Festival, а на 22 декември 2014 г. – и в Букурещ.

Най-новата пиеса на Жолт Пожгаи „Джина и Фидел” вече е поставена в Грац, Австрия на немски език, 2015 г.

Сред многото национални награди за драматургия в Унгария (1994, 1997, 1998, 1999) Жолт Пожгаи е носител на Европейска награда за драматургия на Фестивала в Берлин, 1995 г., за  "Артур и Павел" и „Златен лъв” за най-добър драматург – Голямата награда на Персийската академия.

Снимките от пиесата са на фотографа Симон Варсано.

Сподели в: