Джарот Суджарво е млад творец на поезия и проза от Индонезия. Запознах се с него на поетичното кафене
през януари тази година. Той е намерил любовта в България. Приятелката му се казва Елена, но предпочита да остане в сянка.
Получи се интересен разговор на три езика: индонезийски, английски и български. Ето какво разказа Джарот за гостуването си в България, за пътешествията, за любовта и за най-новата си книга "Сепок" . Тя все още не е преведена на български, но ще има своята премиера на 17 февруари, организирана от дружество Приятели на Индонезия „Нусантара”. В разговора участва и Красин Хиримски, негов приятел, познавач на Индонезия, единственият преводач у нас от индонезийски.
Пей Джарот Суджарво е роден в гр. Понтианак, Западен Калимантан на 5 юли 1981 г. След завършване на средното си образование продължава обучението си в Университета "Сариана Тамансисуа" в гр. Йогякарта, Централна Ява. По време на следването си в университета изучава творческо писане и литература. Проявява интерес към съвременния театър. Работи активно в Литературното дружество „Пендага” в Йогякарта. Основава Литературното дружество „Калимамбу” и участва в учредяване на Народния културен форум в същия град. Активно се изявява и в Западно Калимантанския студентски форум в Йогякарта. През 2005 г. в Понтианак създава независима издателска къща „Пиджар Паблишинг”. Дж. Суджарво е не само продуктивен писател, но и покровител на творчеството на млади творци.
Издал е 2 стихосбирки: Трима лелеят словото (2008 г.), Когато думите, когато ние, когато обичаме (2009 г.). Автор е на белетристичните книги: Нулев градус (2005 г.), В Западно Борнео. Паломник на любовта разказва (2006 г.), Легло (2007 г.) Ако моят лаптоп не бе откраднат, тази книга никога не би се появила. Светът на Суджарво – понякога гръмогласно, понякога тихо без шумотевици (2009 г.), както и на публицистичната книга Понтианакски тинейджър: нима поведението на младите в Понтианак е толкова ужасяващо? (2008 г.). След посещението си в България през 2010 г. издава издава сборника с разкази „Сепок”.
Как ще се представиш за читателите на Kafene.bg?
За втори път съм в България, за първи път дойдох миналата година, през февруари, но тогава в София нямаше сняг. За първи път в живота си тази година видях зима и сняг. Беше много вълнуващо! Вчепатленията и настроенията си съм описал в сборникът разкази „Сепок”. Това са комични кратки разкази, вдъхновени от срещата ми с България, с нейните хора, обичаи и култура.
Много ми харесва замерянето със снежни топки. Тогава си спомних, че при нас, когато валят големите дъждове, ние обичаме да се замеряме с кал, правим от калта нещо като топки и се замеряме. Изцапваме от горе до долу, но пък е голямо удоволствие. Това е любима игра на децата в Индонезия.
Красен Химирски допълва:
В повествованието има голяма доза хумор. Централно място заема посещението му на Витоша, когато най-после е постигнал мечтата си да бъде сред истинската зима. Хвърля се в преспите и прави снежни ангели. „Стига вече ангели, достатъчно, защото можеш да измръзнеш!” – предупреждават го приятелите му. Той обаче не реагира достатъчно бързо и наистина му става много студено.
Джарот смята себе си за писател и пътешественик. Неговата философия е, че трябва да живееш, пътувайки. Така опознаваш страни, хора, обичаи и традиции. Той казва: „не мога да разбера онези хора, които не смеят да си покажат носа навън от собствения си дом”. В книгата разказва за такива хора, които го питат: "Къде си тръгнал толкова надалече?".
Повече поезия ли пишеш или проза?
За първи път започнах да пиша поезия, но после се увлякох по прозата – кратки истории и най-вече пътеписи. Сега планирам да напиша роман за престоя ми тук, в България, започнах го преди седмица. След три месеца, когато се прибера в Индонезия, ако не си удължа още престоя, ще го издам.
Красен Химирски допълва:
Езикът, на който Джарот пише, в известен смисъл е експериментален. Той е от остров Талимангтар. Там се говори традиционно малайски, който има някои свои особености. Така в книгите му езикът е наполовина индонезийски, наполовина малайски, нещо като нашия шопски.
Къде си пътувал досега?
Обичам да пътувам, но това е първото ми излизане в чужбина.
Красен Химириски допълва:
В Индонезия има много острови, повечето от които е обиколил. Това е огромна страна с близо 18 000 острова, разположени на 3 часови пояса, а разстоянието между крайните точки на Индонезия – северната точка на о-в Суматра до най-южната точка на о-в Нова Гвинея е точно толкова, колкото от Англия до Урал. Тези пътувания стават тема на много негови разкази.
Той смята себе си за успешен поет и действително е интересен. В момента работи върху това да стане писател-пътешественик. Пише в стилистиката на късия разказ. Стилът му в известен смисъл се доближава до този на Алеко Константинов, тъй като има голямо чувство за хумор.
Какво те впечатлява в България, което става тема на разказите ти?
Как говорят хората тук, някои български думи ми звучат смешно на индонезийски. В Инонезия ние се храним с приятели и роднини за не повече от 15 минути. Тук, в България, това може да отнеме 2, 3 или повече часа. Веднъж седяхме на масата от 20.00 часа вечерта почти до полунощ. Ядохме първо предястие, после основно ястие, после десерт и всичко това с много, много дълги разговори. Такова нещо нямаме в Индонезия.
Красен Химирски допълва:
Това е един от неговите разкази "Дълга, дълга, дълга вечеря". Толкова е силно впечатлението му, че пише още един разказ на същата тема "Дълга, дълга, дълга, дълга, дълга, дълга вечеря". Друг негов разказ е „Яжте това, не яжте онова” – за съветите, които всеки българин дава на другите какво да ядат и какво да не ядат.
Има ли в Индонезия мода за здравословно хранене?
Да, в Индонезия напоследък също се говори за здравословно хранене, но за мен това не е акцент, не е толкова важно. Тук, в България непрекъснато ми казват да ям кафява захар, а най-добре мед. Казаха ми, че не мога да живея 3 месеца в България и да не се науча да ям сирене. Когато го опитах за първи път, не ми хареса. Всеки път, когато ме караха да го ям, аз взимах едно малко парченце и след него веднага хапвах ориз, за да залича вкуса му. Но в края на краищата се научих да ям по малко сирене, виж италианското сирене изобщо не ми харесва.
Кое е типичното индонезийско ястие?
Индонезийците ядат много ориз, най-типичното им ястие е "Nasi Goreng". Това е основната ни храна. Първо го сваряваме до полуготовност, след това го готвим на пара и го запържваме с рачета, скариди, всички възможни меса, със зеленчуци, овкусяваме го с люти подправки (в български условия с черен пипер и чили).
Ще празнуваш ли Св. Валентин? Празнувате ли в Индонезия деня на любовта?
Това не е индонезийска традиция, но днес някои млади млади хора и тийнейджъри го празнуват. Религиозните хора, като мюсюлманите, не го зачитат. За мен този ден не е толкова важен, защото смятам, че любовта се случва всеки ден, не само на 14 февруари.
Поздрави читателите на Kafene.bg с любовно стихотворение.
Ето стихотворението "Любовен съюз" в превод на български от Красен Химирски.
Mematri Cinta
Puisi yang kau minta telah terbaca disetiap lipatan musim
Mengantarkan diksi purba jadi cerita baru
Tentang ribuan jejak yang akan tertapaki
Memang, kita sempat singgah: berdiam diri, meramu curiga dan harap
Lalu merumuskan bersama perkara bait yang terbengkalai
Kali ini tanpa penawaran
Bahwa cinta bukan sekadar lampiran mimpi-mimpi usang
Tapi lebih kepada pertaruhan detik-detik terprasasti
Manis, kita telah mematrinya
Любовен съюз
Поезия очите ти излъчват, сезоните
по-новому разчитат древния първичен зов.
И хилядите стъпки ни очакват.
Можем да спрем, да помълчим, преодоляли съмнения,
повикали надеждата без упреци и колебания,
вълнението в стих да укротим.
Не е приписка към мечти безплодни обичта,
а лептата ни за сливането на душите
в любовно единение.
Вижте още:
Любовна поезия на Джарот Суджарво от Поетично кафене "Свят"
Премиера на сборник с разкази "Сепок" от Джарот Суджарво
"Клуб Нусантара" представи индонезийска поезия
Индонезийски гамелан прозвуча в София