Разговарям с Джарот П. Путро и Пути Мартабая от Индонезийското посолство в София за индонезийската култура в България и за курса по индонезийски танци. Интервюто стана възможно благодарение на контактите, организацията и превода на Красин Химирски от Сдружение "Приятели на Инодонезия "НУСАНТАРА".
(На снимката от ляво на дясно: Красин Химирски, Джарот П. Путро, Пути Мартабая)
Джарот П. Путро – първи секретар в посолството на Индонезия – от три години и половина е в България. В момента отговаря за политическите и културно-социалните въпроси.
Пути Мартабая – от година и половина е в България, преподавател по танци към посолството.
Какви културни мероприятия предстоят?
Д.П:
От Джакарта на 14 юли ще дойде културна група – ансамбъл. Идват по покана на град Велико Търново, за да участват в международен фолклорен фестивал, който ще продължи до края на месеца. Но освен във Велико Търново, ще имат представяне в още няколко български градове. На 17 август отбелязваме Националния празник на Индонезия, Денят на независимостта. Още не знаем точно каква проява ще имаме, но ще бъде в София. Министерството на външните работи на България е обявило че ще тогава ще се проведе фестивал на изкуството на азиатските страни. В края на годината през ноември/декември по традиция участваме в Благотворителния базар на всички посолства и мисии в София.
Кога е създаден танцовият ансамбъл към посолството?
П.М:
През 2006 година, но тогава още нямаше наименование. Бяха дошли индонезийски преподаватели по танци от град Солу, През 2009 г. г-жа Ерна 3 месеца беше тук и се занимаваше с танцьорките. На 17 август 2008 г. ансамбълът получи своето име – „Очарованието на Розите на индонезийския архипелаг”. Кръстница стана г-жа Фели Роз Инкерибанг.
Вие самата от кога танцувате?
П.М:
От 6-годишна възраст се занимавам с танци.
Наследствена ли е любовта Ви към танца?
П.М:
Моите родители не са се занимавали с танци. Аз съм първата от нашия род, която се занимава професионално с индонезйски танци. Тъй като много обичат изкустото, са се опитали да насочат децата си към различни видове. Имам две по-големи сестри и 1 по-малък брат.
Имат ли момичетата от групата любим танц?
П.М:
Паджи и танците, свързани със старото наименование на столицата Батавия – днес Джакарта. Япо, Тенгомаис, Народженг, танцът, който сега учат, също е от Батавия.
Как правите подбора на момичетата? Трябва ли да имат предварителни познания по танци?
Пути Мартабая:
Не е нужно да имат опит в танците, нито спецален талант. Не искаме от тях да танцуват пред нас, нито им правим изпит. Първоначално при подготовката и навлизането на новите танцьорки винаги акцентирам върху по-бавните танци. След една година репетиции могат да преминат към по-сложните и така напредват.
Колко време се задържат момичетата, има ли с по-голям стаж в групата?
Пути Мартабая:
Различно е. Роси Виденова танува в ансамбъла от шест години и половина. Има момичета, които учат извън София и танцуват с нас, само когато са във ваканция.
Каква е философията на индонезийските танци?
П.М:
Често индонезийските танци са свързани с определен ритуал или обред. Например “Танцът на годеницата при оградата”. Танцът предтсавлява метафора за преградата между моминството и новият живот в семейството.
Д.П:
В Индонезия имаме 33 провинции и всички са различни – всяка една има своя култура и танци. Това е богатството на страната ни. Има култури и отделни танци, където участват краката и самите стъпки са много динамични, особено на остров Бали.
П.М:
Всяка провинция има по-леки и по-сложни танци, има бавни, лирични и по-забързани танци. Има един тип танци – джапин – при тях се разчита на скоростта на стъпките, участват много активно краката. В съчетание с музиката – в малайските райони и в другия архипелаг Риаул, има много бързи танци.
Д.П:
Разбира се в Папуа, в Нова Гвинея, където културата е по-дива, по-близко до примитивната, танците са най-бързи.
Тайната на индонезийката за здраве и красота?
П.М:
Танците и спорта. В танците се получава ефекта на спорта. Усмихваме се често. А танците се знае, че са една постоянна усмивка.
Д.П:
Пием по 2-3 чаши чай на ден, кафе също пием, защото сме производители. Нямаме билков чай, пием чай от самото чаено растение – зелен и черен.
Обичате ли да готвите? Имате ли любимо ястие?
П.М:
Серандан. Всяка провинция си има собствени рецепти. Например за Западна Суматра е характерна Пагангска храна – страшно люто, което даже не можеш да го хапнеш.
Д.П:
Например пилето в Паданг е с люти подправки, в западна Ява просто е печено пиле, в централна и източна Ява първо се вари пилето и правят много супи. В различните провинции сигурно има над 30 различни рецепти за приготвяне на пиле.
Пречи ли любовта към храната и сладкото на танците?
П.М:
Не се въздържаме от храна, защото танцът е вид спорт, в който изгаряме калории.
Пожелание към читателите на Kafene.bg.
Д.П:
Почти всички индонезийски посолства и индонезийски консулства имат танцови групи. София не прави изключение. В ансамбъла танцуват около 20 момичета – ученици и студентки. Искаме да отправим покана до българските момичета, които биха желали да танцуват. Винаги са добре дошли при нас. Не е нужно да имат някаква специална подготовка. Уверени сме, че стига да имат желание, ще се научат да танцуват и ще се включат в нашия ансамбъл. Можем да им дадем възможност да участват в представления не само в София, но и в страната.
Прочетете още:
Културни събития от индонезийското посолство
Вечер на индонезийската култура с танцовия ансамбъл при Посолството на Индонезия в СофияИндонезийски танци и поезия очароваха София