На 12 юни, от 18.30 ч. в градинката, позната като "Кристал" в София ще се състои второто джаз четене, посветено на 100 години от рождението на Хулио Кортасар. Това е второто джаз четене, предстоят още две – на 19 и на 26 юни.
Ще започне като игра на дама, носете си цветните тебешири, томчетата "Игра на дама" и разбира се, много настроение. Може и кутийка бира 🙂
Музиката ще бъде специална. Гости ще бъдат The Bedlam Club, един български квартет, сформиран преди малко повече от година от двама чужденци, живеещи от години в София – Самуел Покро от Франция (клавишни, кларинет) и Тавис Престън от Шотландия (контрабас)… Тогава, през далечната 2013 г. те още се казваха GhostNote и под това име участваха на няколко издания на "Аларма Пънк Джаз", а и на немалко други фестивали. През лятото на миналата година към тях се присъедини роденият в Русия барабанист Дмитрий Ягодин, а през есента – и перкусионистът Георги Попов.
Музиката им можете да чуете тук:
https://soundcloud.com/the-bedlam-club
Датите на останалите четения са следните: на 19 юни – в градинката срещу Военния клуб и на 26 юни във Френския културен институт на пл. "Славейков" в София. Началният час и за тях е 18,30.
Още за инициативата:
Връзката на Кортасар с България е дълбока. Това издава и кореспонденцията между писателя икона и един от преводачите му на български, прекрасния Румен Стоянов.
Писмата, които си разменят, са документ, но също така преживяване – Румен планира да ги издаде в отделна книга, но ще ни почете от тях и по време на нашата инициатива „Джаз четения: Кортасар”.
Очакваме още на първото издание и друг от преводачите на славния Кортасар. Сред нас ще е Стефка Кожухарова, на която пък дължим превода на знаковия роман „Игра на дама”.
Кортасар превръщаме в музика в продължение на целия юни. Така отбелязваме неговата 100-годишнина. Обръщаме се назад във времето, но там откриваме само неподправения образ на творец самобитен, творец, който не признава епохите. Кортасар винаги е работил там, където време не съществува – истинската литература.
„Той – два метра, аз – нисък. Като Крачун и Малчо се носехме из града”, спомня си пред сп. „Тема” Румен Стоянов за срещата си с Кортасар в столицата на Бразилия. Именно това усещане искаме да е сред нас по време на тези четения. Усещане за необичайността на Кортасар.