Светците от историята на свободната музика се подредиха до образи на ангели в проекта “Новият Ангеларий„. Гуруто на графичния дизайн във Варна и заклет почитател на джаза, Димитър Трайчев, участва в мащабна изложба, разположена на четири етажа в Московския музей на съвременното изкуство. От 8 септември до 7 октомври жителите на руската столица могат да видят експозицията “Новият Ангеларий”, кураторски проект на художниците Иван Колесников и Сергей Денисов.
В изложбата се включват 144 артисти, които са интерпретирали свободно една от вечните теми в изкуството – ангелите. Димитър Трайчев участва със своя “звуков иконостас”, както самият той го нарича – колекция от постери на любимите му джаз музиканти.
“Моите джаз икони” и “Новите светци” са двата основни проекта, от които са част постерите на Димитър Трайчев. Те се развиват във времето и са добре познати от множество артистични изяви.
Началото на колекцията бе поставено преди няколко години с работата на Димитър Трайчев по корицата на книгата “Джако”, посветена на живота на баскитариста Джако Пасториъс. С времето към колекцията от постери, създадени по архивни фотографии, се прибавиха имената на джаз музиканти от ранга на Дюк Елингтън, Джон Колтрейн, Чарли Паркър, Майлс Дейвис, Дизи Гилеспи, Бил Евънс и други. Показвани са в София, в рамките на фестивала Sofia Jazz Peak през 2005 г., в галерии и култови музикантски места във Варна.
Досега никой не е осъществил идеята да събере в една изложба и една книга “ангелите на нашето съвремие”, въпреки че тези създания възникват спонтанно във вид на арт обекти в почти всяка изложба на съвременното изкуство. Очевидно е, че тази тема, която векове наред е вълнувала поколения художници, е актуална и днес. Целта на проекта “Новият Ангеларий” е да покаже работи, в които основни персонажи са ангелите, изпълнени в разнообразни форми и с различни техники. Изложбата е съпътствана от печатно издание, в което наред с художествените произведения, всеки автор представя идеята си.
Няколко думи от Димитър Трайчев:
“Обичам джаза и дълги години живея с него. Някои неща бях подминал поради незнание, а други просто не разбирах. Докато не получих възможност да ги възприема на живо. Енергията на импровизацията, нейната тектоника, динамика и опит за групов контрол върху случайното, това са принципите, по които и до сега работя. Джазът, както и фотографията, са мрежи върху които се проектира цялата история на 20-ти век. Джазът, както и фотографията, отдавна са академични дисциплини и музейни обекти.
Джазът, както и фотографията, са вече мъртви и поради това удобни, възкръсват като модни аксесоари. Всичките ми любими неща вече са се случили. Това е един опит да събера образите на моя звуков иконостас. Дали всеки от човеците, който стои зад медийния си образ, е бил ангел? Едва ли. Но когато са заедно, на сцената, посланията на тази общност от непоправими индивидуалисти ни карат да забравим закона за гравитацията, да се отлепим от земята и да чуем звука на ангелски хор. Това със сигурност ни прави по-добри. ”