На 19 май "Поетично кафене" предложи темата "Де е България?" Много поети показаха своята България в рими. Ето някои от стиховете:
Непратриотично
Илияна Боянова Делева – Латковска
Боли, погубена Родино!
Тежи от безнадеждие.
Животът просто си премина
като поредното премеждие.
Боли, погубена родино,
когато в мъката си тебе псуваме.
Гладът не е само за хляб и вино,
а за небе, в което да заплуваме!
* * *
Къде е България
Иван Христов – Рудин
България е тук, в сърцето
и не оставям нито миг
родината си във несрета,
без не изпят за нея стих.
Пред мен лежи като на карта
от Шипка или Ботев връх.
От онзи трети ден на Марта
тя отстоява тази твърд.
България е в умовете
на всеки свой достоен син.
Примамливо през мрака свети
от вековете с поглед син.
Навсякъде е! Вездесъща
е като въздух и вода!
Аз синевата ú прегръщам
и крехката ú свобода.
* * *
Тук
Лили Чолакова
Где е България? – питате вие.
В сърцето отляво – няма да крия.
В място закътано, топло и свято,
тук на предците ми диша земята.
Тук планините целуват небето;
тук се разстила , вълнува морето.
Тука посрещам зората над Рила,
стан над България с връх извисила.
Тука напролет нашепва салкъма;
тука тревичка краси калдъръма.
Тука лозници се вият и мамят;
сладост наливат във слънчева памет…
Тука звучи ръченица игрива;
тука горите ме правят щастлива!
Тука родопски силивряк вирее;
нежен синчец сред полето синее.
Тука Родопа със гайда оглася
китни поляни и славей приглася.
Тука бълбука, ромолИ и звъни
песента на децата в идните дни…
В малко местенце от тъкан позната
пазя България – скъпа и свята!
* * *
В търсене на България
Катя Андреева
Не знам къде е тя…
Преди
Във полунощ
Приличаше на химна
На синята ми връзка беше цвят
Във детските си плитки имах я
Дори в трапчинките на дръзкия си смях
Къде е тя сега?
Не зная точно
Разделно я обичаме
Разделно я събираме
И пак разсичаме
С език
На гневен обвинител
Оставяхме я насаме с кумири
А после я намирахме
Гримирана
Забравена до някоя табела
С надеждата
Отново да й кажем "СВЯТА"
* * *
По въпроса за Родината
Райчо Русев
Вие България ли търсите?
Елате с мене да я видите.
Но първо да ми се прекръстите,
за да прогоним самодивите.
Вие Надеждата ли търсите?
Елате две села да видите:
едното гробище за мъртвите,
едното гробище за живите.
В деня ми черно слънце пръснато.
В съня ми – лястовици бели.
Вие България ли търсите?
Боя се, че сте закъснели.