Деси Бошнакова е доц. д-р по PR в НБУ, блогър, PR практик, издател и мечтател. Темата на нашия разговор
е новата й книга "13 истории за W + 2" – за търсенето, любовта и човека в това непрестанно напреварване със самия себе си.
Деси се впуска смело в смислени каузи и презентира във всички форуми за PR. Тя е обсебена от модерните практики в образованието и има отличен нюх за добри книги, които след това превежда и издава като Roi Communication, и еднакво се пали по организирането на специални събития, TED-лекции и търсене на истини за PR-а в поговорки и пословици. Напоследък е силно привлечена от театъра. Ако има нещо, което я увлича повече от науката, това са калинките (във всякакви форми и формати), Сър Кен Робинсън и необикновените обувки Camper. Откровена блогърка, тя е откровена в своите пристрастия и винаги ярка в своите изяви.
Къде намери тези истории?
Истината е, че те ме намериха. Нахлуваха в главата ми, а за да се освободя от тях, трябваше да ги напиша. Сигурно по нещо от всяка история съм намирала по пътя си досега. Човек живее в толкова много истории едновременно, че само ако има очи и сърце да ги види, а и да намери време да ги събере и разкаже, ще се получи един сборник с много истории. Истината е, че голяма част от тях са свързани с пътуване – нещо, което много обичам и с търсене на истинското – в любовта, живота и нас самите.
Защо 13 и защо W?
След като преживях страха на американците от 13, някак си ми стана мъчно за това число и го заобичах. Историите всъщност за 15. Не можах да преценя кои две да отпаднат и си останаха 13 + 2. А защо W? Реших да използвам един метод – история по дадена дума и така започнах с любимите си думи с W. И така се впуснах в търсене на отговор на най-важния въпрос – Why 🙂
Животът ти е много обвързан с книгите, по всякакъв начин. Какво е специалното в тази книга?
Тази книга е много лична, интимна и, надявам се, докосваща тънката струна на душата на всеки един читател. Историите се раждаха по различо време. Събирах ги и не знах какво да ги правя. Споделих ги с любим мой човек, който поиска да ги види на хартия. Тази книга е едно изпълнено обещание.
Кои са читателите на 13-те истории?
Според мен тези истории стават за всеки, който има отворено съзнание и е готов да прочете нещо, което няма претенции да бъде нито уникално, нито неповторимо, а само откровено и истинско. Прекрасното е, че се харесват и на малки читатели. Това бе изненада за мен, която ме направи много щастлива. Малките на възраст читатели са безкрайно истински и откровени. Благодаря им!
Пишеш ли още? Къде и как се случва това?
Пиша. Случва се в тишината и магията на нощта. В тъмното, когато всички у дома спят и само светлината на монитора нарушава тъмнината. Опитвала съм и през деня, но историите не се появяват.
Сутрин, първото след като се събудиш е…
Да си направя едно горещо кафе. После пускам радиото. Митко Павлов прави всеки ден различен и ме зарежда с уникално настроение.
А театърът, който някак също започва все повече да присъства в живота ти?
Магията на театъра винаги ме е привличала. Но някак си погълната от други работи, й се отдавах само като зрител. След като сърцето ми започна да живее с импровизационния театър и най-страхотната трупа „ХаХаХа”, пътят бе ясен. Връщане назад нямаше. Сега в живота ми има много театър. Горда съм, че съм ПР на ХаХаХа, част съм от класа по Импро театър, а от октомври уча театрална режисура в НБУ. Така в НБУ съм ту студентка, ту преподавател. Страхотно е.
И след това?
Ех, ако знаех. Мечтая си някой ден да намеря кураж и да направя своя дебют като режисьор. Между театъра и ПР има много общи неща. Работя по един проект с двама преподаватели от САЩ и очаквам с нетърпение да го видя реализиран. Искам да срещна българските читатели с още много книги – преводни, на български автори и мои. Иска ми се да не спирам да мечтая.
Какво пожелаваш на нашите читатели?
На всички пожелавам здраве. Звучи банално, но е най-важното. Защото само ако сме здрави можем да продължим да мечтаем и да полагаме усилия да сбъднем мечтите си. И сили да вървят по своя път напред.