"Деликатност" и "Спомените" (издателство "Колибри", 2015) са двата френски романа, които изчетох на един дъх, защото и двата силно ме впечатлиха, вторият повече от първият. Какво ми хареса в тях?
Първо, мисля си, че двете книги са свързани и спокойно можеш да размениш заглавията им – и в двата става дума за колеблива любов и за спомени. Но, докато "Деликатност" тъпче и дълбае много повече в един живот, в една рана, а "Спомените" обхожда с настойчивостта и любопитството на лекар, който прави аутопсия на раните на мъртвите, а и на живите от едно семейство и на още няколко души извън фамилията.
Второ, откровено казвам, че на "Спомените" не ми харесва корицата. Книгата е много по-богата от тази семпла композиция. Щеше да ми хареса повече някоя по-метафорична визия, дори абсурдна, както често става дума за абсурда в книгата.
Трето, "Спомените" ми харесва повече от "Деликатност", защото в нея освен за любов, става дума и за много други неща – за срещата със смъртта, за търсенето на щастието, за абсурдните ни импулсивни хрумвания, за смелостта да ги осъществим, и радостта от осъществяването им; за връзката между поколенията в едно семейство; за грижата и нежността към другия; за различните видове спомени – радостни и тъжни, които ни изграждат като личности; за трудността да се връщаме към спомените си и да ги пренареждаме всеки път в нова картина като парченца от пъзел, които могат да заемат всеки път нови места; за тръпката на любовта, която е нежна, импулсивна, смела, тревожна, драматична, реалистична и оптимистична; за това как се справяме с паузите в живота, породени от нови фази, и с празнотата, която те отварят, как се научаваме да влезем в ритъма на живота – на приливи и отливи, на щастие и нещасите; за лудостта, която е нормална; за натрупването на творчески опит и отпушването на писателската сила на един творец. Толкова много теми и подтеми има, че не мога да ги изброя всчиките.
Четвърто, харесва ми стила на Давид Фоенкинос – много е различен от този на Лоран Плазне в "Любовта единствена" – направо е на другата крайност. Както тя е елиптична, така той е твърде описателен, което обаче не пречи на четенето. Фоенкинос използва думи, много интересни, които са точно на мястото си. Не знам как ги намира. Освен това си играе с абсурда на ситуации и диалози, които са направо нелепи, сюреалистични – като това, че героите му повтарят фрази по два или три пъти или анализирането на една картина с крава и по-късно впускането в издирването на художника на картината и проведената среща с него. Направо е майстор на абсурда, но и животът ни е пълен с абсурди – кой не може да се похвали с поне дузина подобни неща от собствения си живот!
Пето, хареса ми, че в "Спомените" авторът споменава сюжета на "Деликатност" и на другата си книга – "Шарлот", като че ли прави невидим диалог с тях. И още – че слага много обяснения под черта. Има много не лирични, а исторически отклонения – вмъква биографични бележки за някоя историческа личност, спомената в разказа. Точно това излизане от класическия наратив на романа е новаторски и интересен за читателя.
В романите, особено в "Спомените" има ключови думи, които авторът повтаря съзнателно, които са като червени точки, важни за повествованието – те са като ключ към преживяванията на героите, като карта на миналия им живот и като пътеводни звезди за бъдещето им. Това са: социални контакти, спомени, минало, неизживяно, бъдеще, деликатност, елегантност, нежност, романтика, любов, щастие, смърт, бягство.
И накрая – защо мисля, че тези романи са "много френски"? Защото са деликатни, нежни, житейски, философски, разсъждаващи. Напомнят ми за дворцов танц – бавен, пищен и много красив – две напред, три назад, четири настрани, завъртане в кръг, после – смяна на партньорите/героите. Много ми харесаха и вярвам, че ще ви харесат и на вас!
Приятно четене!
Да припомня, че Давид Фоенкинос идва в България – на 20 август в София, на 23 – във Варна.
Повече за гостуването му вижте тук.