Днес се навършват 85 години от рождението на Леа Иванова.
Лилия Иванова Иванова, наречена Леа Иванова, е българска шлагерна и джаз певица, легенда в родната забавна музика. Тя е родена на 13 август 1923 г. в Дупница.
Леа Иванова израства в Цариград, където учи в Робърт колеж и пее в детския хор на Българската екзархия. По-късно продължава да учи в Дупница. От началото на 40-те години се премества в София, където има намерение да следва в Художествената академия. Това обаче не се осъществява поради силното й увлечение към музиката.
Леа Иванова започва да пее като солистка в джазовите формации "Славянска беседа“, "Джаз Овчаров“ и оркестър "Оптимистите“, с който работи до 1956 г. Изпълненията й са в стил суинг. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България заедно с Лени Вълкова и Люси Найденова. През 1949 г. при участието си в "Джаз Овчаров“ групата получава покана за турне в САЩ. Това става причина за политически репресии за изпълнение на "упадъчна музика“. Леа Иванова е арестувана и изпратена в концлагера Ножарово. След като излиза от лагера, тя продължава да гради кариерата си.
От 1956 г. Леа Иванова е в оркестрите на Христо Вучков, Димитър Ганев и Големия оркестър към Концертна дирекция.
Сътрудничеството й с певеца и композитора Еди Казасян започва от 1957 г. и продължава почти 30 години – до края на живота й, тъй като двамата стават семейна двойка. В началото на 60-те години Леа Иванова прави турнета в Румъния, Унгария, Югославия (в Белград пее с оркестъра на Куинси Джоунс), Берлин.
От 1963 г. до 1983 г. певицата работи във вариетета от висока класа в чужбина, като продължават и концертите й в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. Изявите й в България до началото на 80-те години са много малко, поради което тя остава малко известна сред по-младите поколения.
При едно от завръщанията си у нас през 1983 г. Леа Иванова получава втори инсулт и остава, за да се възстанови, тъй като е парализирана наполовина. Трудно движи единия си крак. Лявата й ръка остава неподвижна, прикована към тялото й. Въпреки направената в Париж възстановителна операция, Леа е загубила гласа си и чувството си за ритъм. С много усилия на волята се научава да ходи отново на висок ток, както и да пее в полуречетатив, характерен за нейните късни записи. Тъй като не може вече да пее суинг, тя се примирява с композираните от съпругът й Еди Казасян песни, които преди инсулта никога не е харесвала.
Въпреки трудностите Леа продължава да пее и да изнася концерти у нас и в чужбина. Повикана е отново на турне от управителя на престижното вариете "Кайвохуоне" в Хелзинки. В София прави серия концерти няколко месеца наред заедно с Тодор Колев в "Новотел Европа".
През 1985 е удостоена с орден "Кирил и Методий“ I степен.
Има издадени албуми от фирмите "Qaliton" (Унгария), "Electrecord" (Румъния), "Deutsche Vogue" (Германия), Радиопром и "Балкантон“. Албумът "Нощен клуб Интернационал – на живо“ е записан в "Баеришерхоф“ в Мюнхен, Германия.
Леа Иванова умира в София на 28 май 1986 г.
През 1988 г. издателство "Музика" издава книга, посветена на Леа Иванова – "Би трябвало да имам два живота", съставена от Георги Георгиев и Еди Казасян. Интересът към личността и песните й се възражда през 1998 г. след появата на две кавър-версии на "Шу-шу", изпълнени от Мариус Куркински и Мария Косара. През 1999 г. в киноцентър "Бояна" реализират филма "Страсти за Леа" по сценарий на Еди Казасян.