"Да бъдеш мъж и баща" от Йеспер Юл е новото заглавие от издателство "Жанет 45". От същия автор са книгите "Твоето компетентно дете" и "Това съм аз, ти кой си". "Да бъдеш мъж и жена" е под редакцията на Ингеборг Золоси, преводът от немски е на Мария Енчева, оформлението е на Христо Гочев.
За книгата:
„До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва от 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях.
Новото поколение бащи, родено през шейсетте, нямаше пример, по който да се води. Освен това ми се струва, че процесът на индустриализация нанесе тежък удар върху личното достойнство на мъжете. Ако се върнем назад към племенните вождове или патриарсите от ранните библейски времена, несъмнено ще установим, че са притежавали не само гордост, а и лично достойнство, което е обуславяло техните ценности и граници и им е помагало да общуват гладко с другите. За кратко време индустриализацията на обществото разруши тези ценности на отделния човек. Изискването да се подчиняваш винаги и по всяко време напусна фабриките заедно с работническата класа и навлезе в дома, където жените и децата вече трябваше да се подчиняват на главата на семейството.
Индустриалното общество бе устроено така, че да осакати индивидуалното у човека – под това робство живееха и мъже, и жени. В известна степен на мъжете им беше по-тежко, отколкото на жените, които прекарваха много време с децата и по този начин поддържаха някакви емоционални взаимоотношения.
Структурата или разпределението на властта в модерното семейство вече не е толкова леснообозрима, както преди.
Моето поколение беше първото, в което бащите внезапно изпитаха потребност да се сближат с децата си и започнаха да гледат на отношенията с тях като на особена ценност. Ние бяхме и първите мъже, които разбраха, че не могат просто да копират нечие поведение, че няма как да се превърнат в бащи, като подражават на жените – могат да се учат само от други мъже. Но понеже повечето от нас нямаха родители, достойни за подражание, трябваше да се огледаме за други примери – за връстници или по-големи от нас мъже, притежаващи качествата, които искахме да развием у себе си. Това важи и за днешните татковци, които не желаят да следват примера на собствените си бащи.
След повече от четирийсет години работа със семейства и двойки си позволявам да твърдя, че за децата е страшно важно да имат двама различаващи се един от друг родители, които да живеят с тях. Заради дълбокия си копнеж по истински контакт и близост сме склонни да пренебрегваме или да забравяме факта, че мъжете и жените са коренно различни: те мислят различно, говорят различни езици и имат различни ценности. Накратко: ние възприемаме и тълкуваме реалността по различен начин. Дори и най-често да затрудняват комуникацията между мъже и жени, тези разлики несъмнено са ценни за децата ни.
Движещата сила в практикуването на бащинството са самите деца; безусловната им любов и необятното им доверие позволяват на бащите да разгърнат бащинските си способности в директното общуване с децата. В наши дни предизвикателството към мъжете не се състои единствено в това да преоткрият и дадат нова дефиниция на бащинството, а и в намирането на собствена позиция в партньорство, в което отговорностите и властта се разпределят поравно между жените и мъжете.
Да бъдеш добър баща също така означава да се опреш на общочовешки ценности. Въпреки това като мъж и баща ти не трябва да пренебрегваш мъжествеността си, тъй като тя е важна както за синовете, така и за дъщерите ти – за синовете, тъй като само чрез теб те могат да научат нещо за собствената си мъжественост, а за дъщерите – защото единствено с твоя помощ ще открият как да получат признание и да отстояват себе си в съжителството си с мъжете.
До голяма степен съдържанието и структурата на тази книга са предопределени от многото примери в моята практика. Наред с отделните теми, родени в практиката, се опитвам да представя и една по-обща, философска и екзистенциална перспектива, но без с това да изневерявам на замисъла на книгата, която представлява наръчник на съвременния баща. Затова в нея се обръщам направо към теб – бащата.“
~ Йеспер Юл
За автора:
Йеспер Юл (Дания, 1948 г.) е международно признат автор, семеен терапевт, педагог и оратор, който развива дейност в над 15 страни из целия свят.
През последните две десетилетия Юл формулира нова парадигма за отглеждането на децата и насърчаване на личното им и социално развитие. Основната му цел е да вдъхновява, подкрепя и помага на родители и специалисти в името на социалното и умствено здраве на новото поколение, като предлага алтернативи на неправилните начини, по които сме гледали, и за жалост продължаваме да гледаме, децата си.
Йеспер Юл е създател и ръководител на Family-lab International – организация, предлагаща семинари, лекции, уъркшопи и консултиране на родители и семейства. Автор е на петнайсет книги, посветени на семейството и децата, преведени на 20 езика.
Ингеборг Золоси, дфн., род. 1968 г., следвала философия, театър и литература в университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, журналист на свободна практика и автор.
Мария Енчева (1982) завършва средното си образование в ЕГ „Пловдив“ с профил немски, след което продължава борбата с езиците в СУ „Св. Климент Охридски“. Там тя следва немска
филология, като се захваща по-сериозно и с нидерландския, който `и се удава възможност да усъвършенства в Холандия и Белгия.
След като работи известно време като преподавател по нидерландски в частна школа, Мария прибира дипломата в най-дълбокия шкаф и се посвещава на преводите. Наред с безкрайната техническа и правна документация, тя участва със свои преводи и в сборника с разкази на нидерландския писател Мено Вигман на български език, а през 2006 г. печели конкурс към СУ „Св. Климент Охридски“ за превод на Хайнрих Бьол.
Отзиви за Йеспер Юл:
„Родителите обичат Йеспер Юл, защото той разкрива изходите от възпитателните казуси на настоящето. “
— Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung
„Йеспер Юл е един светъл образ на модерната педагогика. “
— Der Spiegel
„Вдъхновяващ наръчник за всеки, който иска да създаде семейство, в което отделният индивид има възможност да расте и да се развива. “
— Publishers Weekly
„Структурата на традиционното йерархично семейство, основана на разрушителни ценности – послушание, физическо и емоционално насилие, подчинение – отстъпва място на нова структура, която проповядва достойнство и взаимност между родител и дете, и подкрепя вярването, че децата се раждат компетентни да изразяват чувствата си и имат желание да съдействат. “
— Booknews
За Твоето компетентно дете:
„Твоето компетентно дете е освобождаваща и мъдра книга, посветена на децата.
Тя заслужава да бъде напечатана върху плакати и разлепена на всеки ъгъл.“
— Из датската преса
„Твоето компетентно дете е освобождаваща и мъдра книга, посветена на децата. Тя заслужава да бъде напечатана върху плакати и разлепена на всеки ъгъл. Посланието е просто: децата са уникални и към тях следва да се отнасяме със същото уважение и такт, дължими на възрастните, които обичаме и на които не бихме си и помислили да навредим… Книгата на Йеспер Юл струва колкото тежестта си в злато, когато попадне в ръцете на родители, готови да я прочетат и да намерят най-смисления начин да помогнат да детето си да порасне, без да изгуби своето себеуважение. В същото време тя е задължително четиво за всеки, който се занимава професионално с деца и техните семейства. “
— Из датската преса
„Тази книга насърчава читателите да преразгледат съществуващите методи за възпитание на децата и да изпробват различни подходи за подобряване на взаимоотношенията между родител и дете. “
— Library journal
„Силно препоръчвам Твоето компетентно дете на всички родители – това е книга-предизвикателство, ценна и много полезна. “
– Д-р Антъни И. Улф, детски психолог
„В тази книга Йеспер Юл оспорва онзи подход в отглеждането на деца, според който при раждането си децата са неизписана страница и от техните родители и близки се очаква да ги възпитат и моделират. Напротив, твърди авторът, децата са компетентни от мига на своето раждане, което означава – наред с други неща – че в техните реакции има смисъл, че децата притежават социални умения и знаят как да съдействат. С други думи, важно е да се обръща внимание на детските реакции и те да бъдат вземани насериозно. “
— Из датската преса
За Това съм аз! Ти кой си?:
„В тази книга ще говорим за това, което малко старомодно наричаме „поставяне на граници на децата“. Ще видим как ние, като човешки същества – включително малките и големите деца, – можем да се разграничаваме едни от други без да има наранени, като в същото време съхраним качеството на общуване на високо ниво.
Любовта, която изпитваме към своите деца и близки, се възприема по един начин от нас самите и по друг от хората, които обичаме. Тяхното изживяване зависи от нашето умение да превърнем чувството си на любов и нежност в изпълнено с любов и нежност поведение.
Да бъдеш обичан е строго индивидуално усещане при малки и големи, но за всички важи едно – не се чувстваме обичани, когато някой нарушава или не зачита личните ни граници. Ако това се случва многократно и грубо, самоуважението ни се понижава, а с него и нашата способност да действаме конструктивно.
Нужно е време, за да опознаем личните си граници. Някои от тях усещаме интуитивно, но за други разбираме чак след много години, а ни трябва и време да се научим да ги изразяваме по разбираем за другите начин.
Да опознаеш границите на друго човешко същество не е механичен процес – като да спреш на червено, например. Когато опознаваш границите на другия, трябва същевременно с това и да се научиш да съхраняваш себе си спрямо тях. Трябва да можеш да кажеш „да“ на границите на другия човек, без това да означава „не“ на теб самия. “